— Това ли бе стражът, който Мелър уби до вратата на моята стая? — поинтересува се Къмплейн.
— Същият — каза свещеникът и автоматически направи жест за съжаление. — Но когато размислил както следва над всичко, е решил, че повече полза ще извлече, ако съобщи за намеренията ми на Цилак.
— Кой знае, може и да е бил прав — ядно забеляза Рафъри.
Свещеникът се направи, че не е чул това изказване, отвори книгата и разгъна един чертеж, като натисна с ръка непокорната хартия.
— Ето, така изглежда ключът към нашето общо дело — заяви той с дълбока убеденост. — Това е планът на кораба.
Но за свое най-голямо съжаление му се наложи да прекъсне монолога си, тъй като на останалите това понятие беше напълно неизвестно.
Този път Къмплейн имаше преимущество пред Уентъдж, тъй като много бързо съобрази за какво е нужен планът, а преди всичко разбра как по двумерно изображение може да се съди за триизмерен предмет, при това такъв огромен като кораба. Докато на Уентъдж не бяха помогнали и направените почти в естествена големина рисунки на Мелър. В края на краищата реши, че трябва да се съгласи с факта, който не възприемаше, точно както Къмплейн се съгласи със съществуването на кораба, макар и да не виждаше за това разумни доказателства.
— Досега още никой не е разполагал с такъв точен план на кораба — поучаваше ги Марапер. — Щастие е, че ми попадна в ръцете. Озбърт Бергъс знаеше много за кораба, но в съвършенство познаваше само областта на Кърмовата Стълба и част от Джунглата.
Планът показваше ясно, че корабът има формата на изтеглено яйце, по-широко в средата и затъпено в двата си края. Вътрешността му имаше осемстотин и четири секции, приличащи на монети в напречното си сечение. Повечето от тях (с изключение на няколко, разположени по краищата) се състояха от по три концентрични етажа: горен, среден и долен. По тях минаваха коридорите, съединяващи се един друг с асансьори и стълби, а по коридорите се намираха жилищните помещения, сред които имаше и огромни — по цял етаж. Всички секции се съединяваха с общ коридор, минаващ по централната ос на кораба — Главния коридор. Но съществуваха и отделни връзки между коридорите на различните секции, а също и на различните етажи. Единият край на кораба бе отбелязан с отчетлив надпис „Машинна зала“, а другият — „Кормилна зала“. На това място Марапер тикна показалеца си.
— Ето къде ще намерим капитана — изрече той. — Който се намира там, управлява кораба. Там ще отидем!
— Благодарение на този план, това ще бъде лесно като детска забава — каза Рафъри и потри доволно ръце. — Трябва да се движим единствено по Главния коридор. Може би да те слушаме, Марапер, не е чак толкова голям идиотизъм, а?
— Това няма да е така лесно — възрази Къмплейн. — Ти всички видимости си прекарал на топличко в Кабините и съвсем не познаваш условията извън тях. Главният коридор е добре познат на ловците, но за разлика от останалите той не води никъде.
— Макар и да формулираш възгледите си по наивен начин, Рой, но тук си прав — съгласи се Марапер. — В тази книга намерих обяснение защо той не води до никъде. Ето какво е: около Главния коридор са разположени аварийните врати. Всяка секция е така направена, че в случай на опасност мигновено да се изолира от останалите.
Той се зае да прелиства страниците с чертежите.
— Дори и аз не всичко разбирам, но като че ли е достатъчно ясно — станала е някаква авария, пожар или нещо подобно, и от тогава Главният коридор е затворен завинаги.
— Заради това при движение през водораслите е така трудно да се отиде някъде — допълни Фармър. — Ние просто се въртим в кръг. Остава ни единствено да намерим допълнителните входове, които още са отворени, и да ги използуваме. А това значи дълго време да бродим из гъсталаците, а не да вървим направо.
— По този въпрос ти ще получиш подробна инструкция. Благодаря — каза кратко свещеникът. — И понеже виждам колко сте ми умни, то без повече мъдрувания можем да потеглим на път. Вдигни на гърба си онзи денк, Фармър, и върви начело.
Те послушно се изправиха. Зад вратата ги очакваше негостоприемната Джунгла.
— Но за да стигнем до кърмата, ние трябва да преминем през територията на Носарите — забеляза Къмплейн.
— Изплаши ли се? — ехидно подметна Уентъдж.
— Да, Пробита Бърно, изплаших се.
Уентъдж злобно се изплю и се обърна, но бе така увлечен, че не реагира остро на противното му прозвище.