Гигантите имаха намерение да излязат. Къмплейн рязко се извърна и успя да забележи, че и Рафъри се хвана за парализатора, който никак не беше повреден от водата. Освен това той забеляза една странна светлина, която мигаше над главите им. Без да се цели, стреля в посока на появилата се от кладенеца глава и не уцели. Гигантът скочи към тях и Къмплейн обхванат от страх изпусна оръжието си. Когато се наведе да го търси в черната вода, Рафъри стреля над главата му. Гигантът се заклати и полетя във водата с плясък, който многократно се повтори от ехото. Значително по-късно Къмплейн осъзна извънредно важното обстоятелство, че чудовището нямаше оръжие.
Но вторият Гигант беше въоръжен. Като видя съдбата на спътника си, той се спря на стълбата и прикрит зад възвишението, стреля два пъти. Първият изстрел попадна в лицето на Рафъри. Раненият без нито звук потъна във водата. Къмплейн падна по корем, като вдигна цял облак пръски. Но за умелия стрелец си остана добра цел. Зарядът попадна в сляпото му око. И обхванат от безсилие, започна да потъва във водата.
III
В самия център на механизма, наричан с името човек, се намира мощна воля към живот. Този механизъм е така тънък и чувствителен, че някакви неприятни последици в детството могат да породят стремеж, право противоположен на жаждата за живот — тягата на смъртта. И двете тенденции водят спокойно съвместно съществуване, и човек си живее, и съвсем не си дава сметка за това. Само внезапна криза проявява наличието им и самата двойнствена природа на човека; по такъв начин човек, преди да се окаже в състояние да води борба с външната опасност, трябва да издържи продължителна война със самия себе си.
Така беше и с Къмплейн. След като съзнанието му се върна, първо се появи само страшното желание да избяга отново в себе си, в безсъзнанието. Но и тя му бе така противна, че миг по-късно го обхвана жаждата за действие — необходимо му бе да бяга, необходимо му бе да се измъкне от това положение, в което се озова… А стремежът към бягство изчезна по същия начин и остана мисълта да се покори на съдбата и отново да потъне в спасителното нищо, но животът упорито се възвръщаше.
Изминаха само няколко секунди, преди да отвори очи. Лежеше в полумрак по гръб и нещо като сив таван плаваше над него едва ли не на сантиметри над главата му. Или се местеше назад, или той самият се движеше напред. Не беше в състояние да определи това и предпочете да затвори очи. Усили се чувството на неудобство и това му подсказа, че крайниците му са вързани.
Главата му се пръскаше от болки, а отвратителната миризма така изпълваше гърдите му, че дишането се превръщаше в сериозен проблем. Той разбра, че Гигантите са го нагостили с някаква газова ампула с мигновено действие, но най-вероятно без неприятни последствия.
Отново отвори очи. Таванът все така си отиваше назад, но постоянно действащото тръскане показваше, че се намира на нещо движещо се. Неочаквано това нещо спря и Къмплейн видя изправения над него Гигант, най-вероятно същия, който го бе уцелил, а после отвлякъл. Иззад полуспуснатите клепачи забеляза, че исполинът, поради ниското помещение, може да върви само на четири крака. Миг по-късно той натисна нещо на стената и част от тавана се вдигна нагоре. Нахлу светлина и се донесе шум на ниски гласове. След известно време Къмплейн вече без труд различаваше тези ниски гласове, така типични за начина на разговаряне на Гигантите. Преди да успее нещо да направи, похитителят му го свали от количката и без особени усилия го вдигна нагоре в отвора. Огромни ръце го поеха и доста внимателно го поставиха до стената.
— Идва на себе си — каза един глас със странен акцент.
Къмплейн почти веднага разбра казаното. Тези думи го обезпокоиха, тъй като, от една страна, той с нищо не бе показал, че е дошъл в съзнание, а, от друга, същото би могло отново да предизвика употребата на упойващия газ.
През отвора вдигнаха още някакво тяло, а после се изкачи и Гигантът. Започна някакъв тих разговор и това, което Къмплейн успя да подслуша, бе, че второто тяло е на убития от Рафъри Гигант. Оцелелият спътник описваше развоя на събитията и скоро стана ясно, че се обръща към други двама, но от мястото, където лежеше ловецът, се виждаше само стената. Той едва не се задуши, опитвайки се да очисти гърдите си от отвратителната миризма.
Някакъв друг Гигант се появи от едно странично помещение и започна да издава с привичен глас разни разпореждания. Похитителят на Къмплейн отново започна да разказва за случилото се, но го прекъснаха по средата на една дума.
— Спря ли изтичането? — запита новопоявилият се.