В Науката винаги са се използували термините „съзнание“ и „подсъзнание“, но само в алегоричен смисъл. А може би подсъзнанието наистина съществува и е способно да подчини на себе си разума на човека? Всички ли възможни коридори и лабиринти е изследвала Светата троица? Не беше ли подсъзнанието това, което викаше в него безумеца? Неочаквано се появи отговорът. Беше така прост, макар и сложен за разбиране: между неговото съзнание и това на зверчето бе осъществен контакт. И странните въпроси излизаха именно от заека, а не от някакво чудовищно същество, затаило се в неговия мозък. Обяснението го успокои — та заекът можеше винаги да бъде убит. Следвайки истинската философия на Кабините, Къмплейн измете всички следващи разсъждения и престана да мисли повече за това.
Лежеше спокойно и почиваше, като се стараеше да очисти гърдите си от натрупаните в тях остатъци от зловонията. Мина минута и отново се върна Гигантът — похитителят на Къмплейн, Рендъл. Без да каже нито дума, той го вдигна и отвори люка в пода. Най вероятно спорът е завършил в полза на Къртис.
Рендъл с товара си отново се спусна в тесния тунел, постави Къмплейн на количката и ако се съдеше по звуците, се настани някъде зад главата му. Каза тихо нещо на другарите си, включи двигателя и сивия таван пак заплува над главите им. Тук-таме по равната му повърхност се срещаха пресичания на разни тръби и кабели. По едно време спряха.
Гигантът запипа нещо по тавана, натисна на едно място с пръст и квадратите над главата му се раздалечиха. Къмплейн бе пренесен през отвора, после през вратата и поставен на пода.
Отново беше се оказал в Джунглата. Миризмата не предизвика в ловеца никакво съмнение.
Известно време Гигантът стоя мълчаливо над него — като сянка сред сенките, а после изчезна. Полумракът на съня-видимост го прегърна като майчина ръка. Отново беше у дома си, сред опасностите, които не му бяха чужди. Той заспа.
Легиони плъхове тичаха по него, натискаха го към пода, появи се заекът и се намъкна вътре в черепа му, като забуйства из лабиринтите на мозъка…
Събуди се изплашен и поразен от ужасния си сън. Наоколо беше все така тъмно. Неподвижността на крайниците, предизвикана от газовия удар, бе преминала. Гърдите бяха напълно чисти. Той внимателно се надигна.
Нагласи фенерчето така, че да дава възможно най-тесния сноп лъчи. Изправи се и тръгна към вратата, като предпазливо оглеждаше тъмния коридор. Пред него, докъдето му стигаше погледът, имаше само дълбока пропаст.
Внимателно тръгна напред и заопипва с ръка по дясната редица врати. Като от време на време запалваше фенерчето, установи, че стои на влажния и гол под. Сега знаеше къде се намира. Гигантът го бе върнал там, където по думите на Рафъри се простираше морето. Щом разбра местонахождението си, Къмплейн внимателно включи светлината. Морето беше изчезнало. Приближи се до края на кладенеца, в който се провали Рафъри, но и той беше празен и почти сух. От оценителя не беше останала и следа. Стените на кладенеца, макар и покрити с кървавите дрипи на ръждата, леко проблясваха. А на дъното топлият въздух бързо изсушаваше последните локви.
Къмплейн се обърна и бързо напусна залата, като се стараеше да не предизвика ехо с някое невнимателно движение. Влажната почва леко поддаваше под краката му. Той внимателно заобиколи гниещите остатъци на водораслите от миналия сезон и накрая се приближи до каютата, където се бяха спрели.
Рязко свирна, като се опитваше да прецени кой сега стои на пост: Марапер? Уентъдж? Фармър? Мислеше за тях почти с любов, като си повтаряше на ум популярната в Кабините пословица: „Познатият дявол е по-добър от непознатия.“ Сигналът му остана без отговор. Обтегнат като струна, той се пъхна в стаята — там беше празно. Всички бяха изчезнали и Къмплейн се оказа сам самичък в Джунглата.
Веднага изгуби ума и дума. Прекалено много беше преживял: и Гигантите, и плъховете, и заекът — това можеше да понесе. Но не и ужасяващата самота в Джунглата. Той се замята по стаята, риташе разхвърляните предмети и сипеше проклятия, после изскочи в коридора и с вой се хвърли в гъсталаците.
Нечие тяло падна отзад върху него и Къмплейн рухна на купчината водорасли, съпротивлявайки се отчаяно на нападателя. Нечия ръка със сила запуши устата му.