— Ако не бяха ми взели парализатора… — въздъхна Къмплейн.
Но те им бяха взели не само парализаторите, но и торбите, и всичко, което носеха със себе си.
Къмплейн кръстосваше безсмислено тясното помещение. Както и в многото каюти на Кабините, така и в него нямаше никакви отличителни белези. До вратата в стената бяха вградени два циферблата, сега повредени, до другата стена се допираха койките, а решетката на тавана пропускаше слаба струйка въздух. Не им оставаше нищо друго, освен да чакат с нарастваща тревога пристигането на стражите. Понякога тишината се прекъсваше от куркането в стомаха на Марапер, при което всички се размърдваха.
Свещеникът се захвана да чисти калта, полепнала по плаща му. Не влагаше особено усърдие в заниманието си и когато вратата се отвори и на нея се появиха двама юначаги, той се изправи и тръгна към тях, като се провря край Фармър.
— Пространство за вашите „аз“ — каза той. — Веднага ме заведете при вашия лейтенант. Много е важно и трябва колкото се може по-бързо да се видя с него. Аз не принадлежа към тези, на които може да се заповядва и да чакат.
— Всички идвате с нас — отсече късо един от мъжете, — така ни наредиха.
Като се подчини на разума си, Марапер веднага тръгна, но не престана с потока обиди и протести, дори когато ги изблъскаха в коридора. Потеглиха към вътрешността на Носа, а по пътя няколко групи минувачи се заинтересуваха от външния им вид. Къмплейн забеляза, че тези хора ги зяпат с ярост, а някаква жена на средна възраст се развика:
— Проклети кучета, вие убихте моя Франк, сега и вас ще ви убият!
Усещането на приближаващата се опасност изостри органите на всички чувства на Къмплейн и затова с най-големи подробности запомни детайлите на пътя. Също както в Джунглата, това, което свещеникът бе нарекъл Главен коридор, бе блокиран на нивото на всеки етаж. Така разстоянието, което трябваше да изминат, ставаше доста по-дълго, пътят им се виеше по коридорите и съединителните проходи. Колкото повече се отдалечаваха, толкова повече маршрутът им приличаше на права линия, а бе по-скоро като винт, по който куршумът върви вътре в цевта.
Така преминаха две секции. Къмплейн с известна изненада забеляза на една от разделящите врати надписа: „Секция 22“. Това някак си не се връзваше с безбройните секции, които преминаха, преди да ги хванат, освен ако от другата страна на Носа не започваха Джунгли. В този случай Носът заемаше двадесет и четири секции.
В това бе трудно да се повярва. Ловецът трябваше да си напомни, че и преди не беше вярвал в разни неща, в чието съществуване после се убеди. Но какво всъщност се намираше зад секциите?
Той можеше да си въобрази само някакви свръхводорасли, растящи в мястото, което майка му наричаше огромното пространство на тъмнината, където светели различни странни лампи. Дори теорията на кораба, разработена от свещеника, не беше в състояние да изтрие от паметта му привичните от детство картини. Той с определено удоволствие сравняваше тези две теории. Преди не беше изпитвал нищо друго освен раздразнение, когато му се налагаше да обяснява нещо, неподдаващо се на обяснение. Но бързо се бе избавил от старите навици, които в племето Грийн ограничаваха мисленето. Вътрешният монолог бе прекъснат неочаквано от стражите, които го наблъскаха заедно с Марапер и Фармър в просторна стая, влязоха сами вътре и затвориха след себе си вратата. Двама други мъже ги чакаха.
Тази стая не се отличаваше особено много от останалите, в които Къмплейн бе успявал да влезе. Първото нещо, което видя, бяха ярки цветя, поставени във ваза. Без да се съмнява, ловецът предположи, че са тук с някаква цел, но каква — не можеше да си представи. Второто нещо бе, че в стаята се намираше една девойка. Тя седеше на стола със спокойно отпуснати ръце и ги гледаше зад масата, облечена в чист сив мундир. Косите й бяха черни и грижливо вчесани се спускаха по рамената. Сивите й очи подчертаваха бледото и изразително лице. Като се залюбува на плавната линия, която съединяваше бузите с устните, Къмплейн неочаквано усети, че от нея се излъчва някакъв сигнал, но за съжаление той не успяваше да го разбере. Изглеждаше така млада и с мила муцунка, от която се излъчваше ако не красота, то ласкаво внимание, но достатъчно бе погледът да се премести на брадичката й и това изражение рязко се променяше. В него се криеше внимателно, но безпогрешно предупреждение, че прекалено близкото запознанство с нея може да бъде опасно. Тя изгледа внимателно пленниците. Когато очите й се спряха на Къмплейн, по него премина странна тръпка.
Нещо в позата на Фармър подсказваше, че и на него момичето бе направило силно впечатление. Но директният й поглед, така непривичен за Кабините, объркваше още повече.