Той явно тържествуваше. Разположи тържествено книгата на масата и с театрален жест показа схемата, с която бе запознал преди време и Къмплейн. Малък кръг с надпис „Кормилно“ ясно се виждаше в предната част на кораба. И докато следователите наведени разглеждаха книгата, той им обясни как този скъпоценен документ е попаднал в ръцете му.
— Книгата е направена от Гигантите — каза той, — на които, относно това няма никакво съмнение, е принадлежал корабът.
— Това го знаем — забеляза Скойтс. — Но тази книга наистина е ценна. Сега имаме посочено конкретно място за Кормилното и трябва да го проверим. Уейън, мила, да вървим веднага.
Девойката издърпа дълбоко чекмедже от масата, извади един парализатор и ремък, който затегна на тънката си талия. Това бе първият парализатор, който Марапер видя тук, и най-вероятно те бяха рядкост на Носа. Спомни си, че за добрата въоръженост племето Грийн трябваше да благодари на бащата на Бергъс, който случайно бе намерил склад с това оръжие в Джунглата, на много секции далеч от Носа.
Те вече се канеха да тръгват, когато вратата се отвори и вътре влезе висок мъж. Дрехите му бяха изискани, а косите — дълги и внимателно вчесани. Изглежда, бе някой от Съвета на Петимата, тъй като Скойтс и Уейън се изправиха с уважение.
— До ушите ми стигна, че си получил нови пленници, магистре Скойтс — бавно произнесе влезлият. — Хванал ли си най-после някой от хората на Грег?
— Боя се, че не, съветник Дейт — отвърна Скойтс. — Това са само трима пътешественици от Джунглата. Ето един от тях.
— А къде са другите двама? — поиска да знае съветникът.
— Те са в трета килия, съветнико — отвърна магистърът. — Ще ги разпитаме по-късно. В дадения момент ние с инспектор Уейън сме заети с този пленник.
Съветникът, изглежда, се поколеба известно време, но кимна и излезе. Свещеникът с уважение погледна след него, а подобно нещо крайно рядко се случваше с него.
— Това е съветник Зак Дейт — обясни Скойтс на Марапер, — един от членовете на Съвета на Петимата. В бъдеще, ако ти се наложи да разговаряш с някои от тях, и особено с Дейт, следи за маниерите си.
Уейън пъхна в джоба си книжката на свещеника. Излязоха в коридора и видяха как старият съветник завива зад ъгъла. Очакваше ги дълъг път, в най-отдалечената част на Носа, където съгласно със схемата се намираше Кормилното.
Няколко сън-видимости биха им били необходими да преминат това разстояние, ако нямаха плана и ако пътят не беше свободен от водорасли. Марапер вървеше дълбоко замислен над собственото си бъдеще — без съмнение намирането на Кормилното щеше да укрепи положението му, — но и с интерес наблюдаваше обкръжаващото го.
Скоро откри, че Носарите силно се отличават от този идеален образ, който им приписваха в Кабините, и дори от този, който той самият предполагаше. Имаше много хора, но това бяха преди всичко деца. Бяха облечени къде по-скромно от хората в Кабините. Малкото предмети на тоалета им — чисти и акуратни, подсказваха високо ниво на хигиена, но самите хора бяха слаби, буквално кожа и кости.
Това говореше за липса на храни. Като поразмисли над тези въпроси, Марапер стигна до хитроумния извод, че имайки малко взимане-даване с храсталаците, Носът не само разполага със скромен отряд ловци, но и те са с къде-къде по-лоша квалификация.
А скоро се убеди, че макар и целият Нос от барикадата в „Секция 24“ до края на „Секция 1“ да се намираха във властта на Носарите, заети всъщност бяха главно номерата от двадесет и две до единадесет, и то не напълно. Причината за това, може би само частична, свещеникът разбра, когато минаха „Секция 11“. Трите следващи секции не се осветяваха. Магистър Скойтс запали фенерчето си и тримата продължиха пътя си в полумрак.
Колкото и неприятна да беше тъмнината в Джунглата, толкова по-силно беше впечатлението от нея тук. Глухо и отчетливо се чуваха стъпките им. Неподвижност цареше наоколо. Но когато накрая стигнаха „Секция 7“, където несигурно примигваха лампите, околността не стана по-весела. Ехото на крачките ги съпровождаше, а навсякъде се виждаха следи на унищожението.
— Погледни тук — произнесе Скойтс и показа едно място, където цял участък от пода бе изтръгнат и обърнат към тавана. — На този кораб някога е имало оръжие, способно и на такова нещо. Как бих искал да имам такова нещо за разрушаването на стени. Тогава бихме се добрали до космическото пространство.
— Само да имаше някъде на Носа прозорци — каза Уейън, — тогава, може би, истинското предназначение на кораба не би било забравено.
— Според плана — намеси се Марапер, — в Кормилното има достатъчно големи прозорци.