— А вие с магистъра единствените хора, които се занимават с тези неща, ли сте?
— За бога, разбира се — не! Не сме само изпълнители. Неотдавна беше създадена група, която се нарича Комитет за Спасение. Всички офицери от Носа, освен командващите пазачите, са свързани с нея. Освен това Комитета ръководят трима от Съвета на Петимата. С единия от тях ти вече се познаваш — съветника Зак Дейт. Един висок, дългокос. А сега ви водя към втория. Това е съветникът Трегонин. Той е библиотекар и ще ви разкаже за тайните на мирозданието.
По такъв начин Рой Къмплейн и свещеникът се оказаха на първата си лекция по астрономия. По време на разказа си Трегонин непрекъснато ходеше из стаята от единия й край до другия. Той беше смешно малък и слабоват, едва ли не с женско телосложение. Целите му владения бяха натъпкани с безразборно разхвърляни книги и различни антики. В това помещение безпорядъкът беше толкова ярък, че се превръщаше в своеобразно произведение на изкуството. Като начало Трегонин им съобщи, че скоро до Носа, както и в Кабините, книгите и изобщо цялата печатна продукция се унищожавали. Това се провело, от една страна, от суеверие, а, от друга, за укрепване на властта на управляващите, които искали да държат подчинените си в невежество.
— Извън всякакво съмнение е, че точно по този начин още в началото е било изгубено и самото понятие за кораба — превзето съобщи съветникът. — Това, което виждате пред себе си, е най-вероятно всичко, което се е запазило на Носа като цяло. Останалото е загинало. А в това, с което ние разполагаме, се съдържа само част от истината…
Когато съветникът започна своите обяснения, Къмплейн изведнъж престана да забелязва забавните жестове, които съпровождаха разказа му. Той забрави за всичко. Беше захласнат в чудесната история, която се разкри пред него в тази малка стая. Това беше като мозайка, съставена от множество малки елементи.
В космическото пространство, където се движеше техният свят, съществували и други светове. При това два вида: едните се наричали слънца и излъчвали топлина и светлина, другите се наричали планети и били зависими от топлината и светлината на първите. На една такава планета, свързана със слънцето, което така и се наричало — Слънце, някога са живели хората. Това място се наричало Земя и хората живеели на повърхността, защото вътрешността й била монолитна и лишена от светлина.
— Хората не падали от Земята даже и когато се намирали по високите й части — обясни Трегонин. — Привличането, което ги е задържало, позволява и на нас самите да се движим по извивките на бордовете, без да се страхуваме, че ще паднем. Хората са разкрили много различни тайни. Те намерили начин, който им позволил да напуснат Земята и да изследват другите планети, свързани с тяхното Слънце. Сигурно това е било много сложно, тъй като за откриването му е било необходимо много време. Обаче другите планети се различавали от родната им по много неща. На повърхността им било или прекалено студено, или прекалено топло. Затова хората не можели да живеят там. А това ги притеснявало, тъй като на Земята започвало да им става доста тясно. Накрая те решили, че трябва да изследват и планети на други слънца, за да се запознаят с условията за живот и на тях.
На това място записите, с които разполагаше Трегонин, ставаха неясни. В едни се казваше, че Космосът е напълно празен, а в други — че в него има хиляди слънца, наречени звезди. По някаква причина, неизвестна на корабните жители, на хората им било трудно да вземат решение към кое слънце да се насочат. Но в края на краищата, с помощта на специални апарати, те избрали едно яркосветещо слънце, наречено Процион. Около него имало разположени планети и се намирало на разстояние от Земята, изчислено само на единадесет светлинни години. Обаче преодоляването и на такова разстояние за онова време било сериозен проблем. В Космоса нямало нито топлина, нито светлина, а и самото пътешествие трябвало да продължи сравнително дълго. Толкова дълго, че много поколения хора щели да измрат, преди то да завърши.
— Във връзка с това хората построили кораба, на който ние сега се намираме. Обособили осемдесет и четири отсека от изключително здрав материал, оборудвали го с всичко, което може да потрябва, предали му своите знания, заредили го с енергия, която дават тежките частици, наречени йони.