Трегонин замълча и с бързи ситни крачки отиде в ъгъла на стаята.
— Погледнете насам! — подкани ги той. — Така изглежда моделът на планетата, която преди много, много години са напуснали нашите прадеди. Моделът на Земята.
Той вдигна над главата си Глобус.
Избелял и изпоцапан от невнимателни ръце, на него все още личаха очертанията на моретата и континентите.
Къмплейн погледна развълнувано към Марапер. По лицето на стария свещеник се стичаха сълзи.
— Каква прелестна история — ридаеше той. — Ти си мъдър човек, съветнико. Вярвам на всичко, вярвам във всяка твоя дума. Колко величествени са били хората, колко неизмеримо могъщи…! Аз съм само един беден стар провинциален свещеник и Бог ми е свидетел, че нищо не ми е било ясно…
— Ей ти, я спри с тази истерия! — неочаквано рязко заповяда Трегонин. — Не трепери над собственото си нищожество, а слушай какво ти говоря. Значение имат единствено фактите, а не чувствата.
— Вие сте свикнали с тази мисъл, а аз — не! — Марапер без стеснение продължаваше да плаче със сълзи. — Само като си помисля за тази сила…
Трегонин внимателно върна Глобуса на мястото му и се обърна към Уейън с явно презрение на лицето.
— Инспекторе, ако този жалък тип не престане да хленчи, ще ви помоля незабавно да го махнете оттук. Не понасям сантименталности, добре знаете. Това не мога да го изтърпя.
— А кога ще достигнем до планетите на Процион? — бързо попита Къмплейн. Той не можеше да понесе мисълта, че ще му се наложи да си отиде оттук, без да е разбрал всичко.
— Разумен въпрос, млади човече — каза Трегонин. Той за първи път внимателно погледна Къмплейн. — Ще се постарая да дам и разумен отговор. Струва ми се, че полетът към Процион преследва две цели. Такъв голям кораб е бил построен не само за това, че прекалено дългото пътешествие в малко пространство би се оказало непоносимо, но преди всичко защото той е превозвал определен брой хора, наречени колонисти. Те трябвало да слязат на новата планета, да живеят там и да се размножават. За тях била предназначена и голяма част от машините. Намерих каталог с трактори, бетонобъркачки, машини за прокарване на пътища и не помня какво още. Друга тяхна задача е било събирането на информация за новата планета, както и на различни експонати за подробни изследвания след завръщането на Земята.
С присъщите му нервни движения Трегонин се придвижи към шкафа и измъкна метална кутийка с дузина стъкленици. Те бяха толкова малки, че се събираха на дланта му. Отвори една от тях и в нея имаше много крехки полупрозрачни пластинки, напомнящи нокти.
— Микрофилми — поясни Трегонин.
Той внимателно избута с крак разсипалите се пластинки под масата.
— Донесоха ми ги от една далечна част на Носа. Влагата ги повреди, но даже и да бяха здрави, за нищо не биха ни послужили. За тяхното разчитане е нужна специална литература и специален апарат.
— В такъв случай аз не разбирам — започна учудено Къмплейн.
Съветникът го спря с движение на ръката си.
— Ще ти прочета надписите на етикетите, запазени по кутиите, и ти ще разбереш. Само тези етикети са запазени — каза той. — Ето тук например е написано така: „Филм — снимка на Новата Земя от въздуха, от стратосферата и от орбита. Средата на лятото, сев. пол.“ Ето и друго: „Филм — флора и фауна, континент А, Нова Земя.“ И така нататък.
Той постави настрана касетите и след кратко мълчание добави:
— Такива са, млади човече, отговорите на твоите въпроси. Въз основа на тези филми може да се твърди, че корабът щастливо е достигнал до планетата Процион. А сега ние отново летим към Земята.
В отрупаното с толкова различни неща помещение отново настъпи мълчание. Всеки от присъстващите потъна в собствените си мисли. Най-напред се опомни Уейън. Тя стана и заяви, че е време да тръгва.
— Почакай — помоли я Къмплейн и пак се обърна към съветника. — Вие ни казахте толкова много и в същото време толкова малко… Щом летим към Земята, то кога ще достигнем до нея и изобщо може ли това да се определи с точност?
— Мило мое момче — започна Трегонин, после въздъхна, като че искаше да смени темата на разговора, — нима не виждаш колко много е било унищожено? Отговорите на въпросите не винаги се разбират, а и някои от самите въпроси вече ги няма, ако разбираш за какво говоря. Разреши ми да ти отговоря така: Ние знаем разстоянието от Новата Земя, както са я нарекли колонистите, до Земята. То се равнява на единадесет светлинни години. Обаче аз не успях да определя по никакъв начин с каква скорост се движи нашият кораб.