— Той е тук, при мене, в съседната стая — каза Скойт. — Това е странна личност. Казва се Хаул. С изключение на това, че нарича своя главатар „господин капитан“, във всичко останало прави впечатление на съвсем нормален.
— Какво иска, или е дезертьор? — попита Уейън.
— Много по-лошо от дезертьор, Лаур — отговори й Скойт. — Битката, за която съобщиха патрулите, се е водила в Джунглите между хората на Грег и някаква друга банда. Хаул не иска да каже нищо повече. Накратко казано, с посредничеството на Хаул Грег предлага мир и иска да предаде племето си под покровителството на Носа.
— Това е уловка — викна Уейън. — Те просто искат да проникнат сред нас.
— Не мисля, че е така. Хаул сигурно говори искрено — възрази Скойт. — Затруднението е в това, че Грег, знаейки с каква репутация се ползва на Носа, иска някой от Носарите да отиде при него за обсъждане на условията. Това трябва да бъде жест на добра воля от наша страна. Който бъде избран за тази мисия, ще тръгне за Джунглите заедно с Хаул.
— Струва ми се подозрително — заяви отново Уейън.
— Изглежда, ще бъде най-добре ти самата да отидеш и да го видиш. Само че се подготви за гледката. Това не е най-красивият екземпляр на човешкия род.
В помещението с Хаул се намираха и двама офицери, които трябваше да го пазят. Но вместо това те усилено налагаха здраво завързания с лиани посланик на Грег.
Скойт ги отпрати доста рязко. Дълго време обаче Хаул лежеше неподвижен, само простенвайки, по корем на пода. Едва обещанието за нова порция удари с камшика го накара да се надигне и седне.
Това наистина се оказа изключително странна личност, малко отличаваща се от мутант. Проказата го беше лишила от коса, нямаше нито брада, нито вежди. Зъбите му също почти липсваха. Някаква вродена деформация бе направила горната част на лицето му значително по-голяма от долната. То беше така изменено, че на човек му се струваше, че горната челюст висеше във въздуха. Челото му беше толкова изпъкнало, че почти изцяло скриваше очите. Обаче най-странното в него беше размерът на главата му — не по-голяма от два мъжки юмрука, поставена върху съвсем нормалното му тяло.
Доколкото можеше да се разбере, той беше на средна възраст. Виждайки сериозната заплаха в лицата на Уейън и Къмплейн, той започна да мърмори несвързано фрази от (Литанията), ученията на Науката:
— За да не ме лишат от нерви…
— Добре, Грозна Муцуно — рязко го прекъсна Скойт, — какви гаранции може да даде твоят началник на нашия представител, ако изобщо изпратим такъв?
— Ако аз се върна без проблеми при капитана — промърмори Хаул, — вашият човек безпрепятствено ще се върне при вас. Мога да се закълна в това.
— На какво разстояние оттук се намира бандитът, когото наричаш капитан?
— Това ще разбере човекът, който дойде с мене — отвърна спокойно Хаул.
— Правилно, но ние ще изтръгнем от теб тази информация сега.
— Няма да успеете!
В гласа на този странен човек прозвуча нещо повече от обикновена увереност.
Скойт беше принуден да го признае и затова му заповяда да стане, да пооправи външния си вид, да пийне вода и след това попита:
— Колко души има в бандата на Грег?
Хаул отмести чашата и се изправи с предизвикателно опрени на хълбоците ръце.
— Това ще разбере вашият човек, който тръгне с мене да договаря условията. Аз казах всичко, което трябваше да кажа. Сега решавайте сами ще се съгласите ли, или не. Обаче знайте предварително, че ако дойдем тук, ние няма да ви създаваме никакви грижи. По-охотно ще се бием за вас, отколкото против вас. В това също мога да се закълна.
Скойт и Уейън се спогледаха.
— Струва си да опитаме, стига да намерим някой лекомислен желаещ — заяви след малко Скойт.
— Трябва да тръгвам към Съвета — каза Уейън.
Къмплейн, който досега не бе казал нито дума в очакване на подходящ момент, сега се обърна към Хаул:
— Кажи, човекът, когото наричаш капитан, има ли някакво друго име, освен Грег?
— Ти можеш сам да го попиташ, когато бъде сключено съглашението — отвърна Хаул.
— Човече, погледни ме внимателно. Не ти ли напомням с нещо за капитана?
— Капитанът е с брада — ехидно отвърна парламентьорът.
— Ще се наложи да накарам главата ти малко да поработи — промърмори Къмплейн. — Какво ще кажеш за това — аз имах брат, който много отдавна обезумя и избяга в Джунглите. Наричаше се Грег Къмплейн. Това е твоят капитан, човече!
— О, господи! — простена Хаул. — Като помислиш само, че капитанът има жив брат, който живее тук, в това гнездо на скунсове…