Къмплейн развълнувано се обърна към магистър Скойт, на чието лице беше изписано изумление.
— Аз съм съгласен. Аз ще отида с този човек при Грег.
Това предложение явно устройваше Скойт.
С присъщия си ентусиазъм той веднага вложи всичката си енергия, за да изпрати Къмплейн колкото може по-бързо. Скойт използва цялата си учтива и непоколебима настойчивост, за да предизвика незабавното събиране на Съвета на Петимата. Трегонин с голямо неудоволствие беше измъкнат от библиотеката. Зак Дейт беше откъснат от Теологически диспут с Марапер. Дюпон, Билой и Раскин също бяха принудени да се откъснат от нещата, с които се занимаваха. След секретното съвещание беше извикан Къмплейн. Инструктираха го за условията, които трябваше да постави пред Грег, и го изпратиха с пожелания за пространства. Той трябваше да действа бързо, за да успее да се върне преди началото на следващия цикъл за сън.
Макар и присъствието на хората на Грег на Носа да криеше определени трудности и неприятности, Съветът се съгласи с това предложение. Това означаваше за тях прекратяване на непрестанните сблъсъци, а освен това по този начин се печелеше ценен съюзник за предстояща война с Чуждите.
Дежурният пазач върна на Къмплейн прожектора и парализатора му. Той тъкмо беше зает с проверката им, когато в помещението се втурна Уейън, плътно затваряйки вратата след себе си. На лицето й беше изписано забавно упорство.
— Аз идвам с тебе — съобщи тя без всякакъв коментар.
Къмплейн се опита да възрази. Тя никога не се беше разхождала из храсталаците, а в тях можеха да се крият различни опасности. Освен това Грег можеше да се окаже измамник, а тя беше жена.
Уейън прекъсна възраженията му.
— Няма смисъл да дискутираме — произнесе решително тя. — Това е заповед на Съвета.
— Ти си ги заставила, принудила си ги! — викна той.
При това Рой забеляза, че е напълно прав, и неочаквано се почувства изключително щастлив.
— Защо си поискала да тръгнеш с мене? — попита тихо Къмплейн.
Отговорът му се стори не толкова утешителен, колкото очакваше. Оказа се, че на Уейън винаги й се е искало да половува в Джунглите и според нея сега се откриваше много добра възможност. Това напомни на Къмплейн за Гуина и нейната страст към лова. А това не беше най-приятният спомен за него.
— Ще трябва да внимаваш за себе си — важно произнесе той.
Заедно с това Къмплейн се надяваше, че причината за присъединяването на Уейън към него беше все пак по-лична.
Малко преди да тръгнат, при тях се появи Марапер, за да разменят няколко думи. Сега той бе намерил за себе си нова цел — приобщаването на Носарите към Науката. С появяването на Съвета и неговите ласкави напътствия Науката започна да губи влиянието си. Нейният основен противник беше Зак Дейт, затова и се разгоряха споровете между него и Марапер.
— Не мога да понасям този човек — мърмореше свещеникът. — В него има нещо отвратително искрено.
— Моля те да не предизвикваш тук дискусии — посъветва го Къмплейн. — Поне не сега, когато тези хора решиха да ни приемат, Марапер. За Бога, успокой се! Постарай се поне за малко да се освободиш от привичките си.
Марапер с такава ярост тръсна глава, че чак бузите му се разтресоха.
— Ти си преминал на страната на невярващите, Рой — съкрушено произнесе той. — Аз не мога да не споря. Тревогата се крие в дълбините на човешките същества и аз съм длъжен да я изкарвам на повърхността. В това се крие разковничето на избавлението. И ако по такъв начин намеря съмишленици, толкова по-добре. Рой, приятелю мой, двамата с тебе преминахме такъв дълъг път и всичко това — да намериш девойката, която те развращава!
— Ако имаш предвид Уейън, свети отче — каза Къмплейн, — по-добре я остави на мира. Веднъж вече те предупредих, че тя изобщо не те интересува.
Той каза това толкова предизвикателно, че Марапер побърза да покаже съгласието си:
— Не си мисли, че имам нещо против нея, Рой. И макар да не мога да одобря това като свещеник, то като мъж, повярвай ми, искрено ти завиждам.
Марапер имаше съвсем отпуснат и угрижен вид, когато Къмплейн и Уейън се отправиха към барикадата, до която вече ги чакаше Хаул. Предишното многословие на свещеника се замести от объркването му в напълно новата обстановка на Носа. Тук той съвсем не можеше да намери своето място.
Хаул ги очакваше, наклонил настрани невероятно малката си глава. Той беше повече от доволен от предстоящото си завръщане в Джунглите, тъй като приемът, който му беше оказан на Носа, не беше много радушен. Веднага след като ги пропуснаха зад барикадата, той тръгна напред, раздвижвайки водораслите с привични движения. След него вървеше Уейън, а Къмплейн беше в края на групата. Хаул се придвижваше толкова ловко, че Къмплейн, независимо че беше ловец, можеше само да му завижда. При доста бързото си движение този човек не докосна дори и едно листо. В дълбините на душата си Къмплейн се опитваше да разбере какво би могло до такава степен да го порази, че да бъде готов да смени естествената си среда на живот със суровата дисциплина на Носа.