Трябваше да преминат само два отсека. Затова, за щастие на Уейън, прекараха кратко време между храсталаците. Съвсем скоро след тръгването момичето вече знаеше от опит, че Джунглите съвсем не са романтично кътче от кораба. Те представляваха унило еднообразно място, пълно с дребни черни комари. Уейън беше благодарна на съдбата, когато Хаул най-накрая спря и заразглежда нещо между буйната растителност.
— Аз познавам този район — каза Къмплейн. — Недалеч оттук е мястото, в което ни заловиха с Марапер.
Пред тях се намираше черен разрушен коридор с надупчени стени и таван, пробит от някакъв древен взрив. Именно на това място експедицията от Кабините за пръв път се сблъска с неприятното състояние на безтегловност. Хаул включи прожектора си и изсвири пронизително.
Веднага от отвора в тавана се спусна въже.
— Ако се приближите и се хванете за въжето — поясни той, — ще ви издърпат нагоре. Приближете се внимателно и се дръжте по-здраво. Много е просто.
Би могло да бъде и по-просто, отколкото казваше Хаул. Уейън, попадайки за пръв път в състояние на безтегловност, извика от страх.
Къмплейн беше изпитвал вече веднъж това състояние и успя да хване момичето и да го задържи. Без да обръщат внимание на загубата на чувството за собствено достойнство в момента, те се хванаха за въжето и заплуваха нагоре. Издърпаха ги през отворите на пода и тавана на следващия етаж. Сигурно взривът бе засегнал доста голям участък. Хаул презрително пренебрегна въжето. Той скочи нагоре и се оказа там още преди тях.
Посрещнаха ги четирима дрипльовци, които като че ли си играеха на „подскачане“. Скоковете им бяха толкова небрежни, сякаш резултатът от тях не ги интересуваше.
Уейън и Къмплейн се намираха в една доста повредена стая. В нея също имаше частична безтегловност. До отвора, през който те влязоха, бяха поставени различни решетки. Явно те служеха за защита при нападение.
Къмплейн очакваше, че сега ще му отнемат парализатора. Но Хаул само размени няколко думи със своите дрипави приятели и ги преведе в следващата стая. Тук изведнъж се върна пълната тежест на телата им. Коридорът беше изпълнен с лежащи в безредие върху постелки от сухи водорасли ранени мъже и жени с превързани глави и крайници. Изглежда, това бяха жертвите на скоро отминалите битки. Хаул премина бързо край тях, съчувствено примлясквайки с уста, и влезе в другото помещение. То беше пълно с въоръжени мъже, повечето от които също бяха окичени с лепенки и превръзки.
Сред тях беше и Грег Къмплейн.
Нямаше никакво съмнение, че това бе Грег. Вечното недоволство, застинало в изражението на очите му, и плътно стиснатите тънки устни не можеха да се скрият нито от буйната брада, нито от побелелите слепоочия.
Когато Къмплейн и Уейън се приближиха, той стана.
— Това е капитанът — обяви Хаул. — Капитане, доведох вашия брат и тази очарователна дама. Те ще водят с вас преговорите.
Грег направи няколко крачки към тях. Той гледаше толкова втренчено, сякаш от това зависеше животът му. Пренебрегна старите обичаи на Кабините и продължи да ги гледа право в очите. По време на целия оглед лицето му изобщо не трепна. Като че ли двамата бяха от дърво или пък той беше абсолютно безчувствен. За него кръвните връзки нямаха никакво значение.
— Ти официално ли пристигаш от Носарите? — обърна се той най-после към по-малкия си брат.
— Да — отговори Рой.
— Бързо си спечелил тяхното доверие, така ли е? Много малко време ти е било необходимо за това.
— Какво изобщо знаеш за тези неща ти? — предизвикателно изговори Къмплейн.
Упорството и чувството за собствено достойнство и независимост бяха много силни у Рой от момента на бягството му от Кабините.
— Зная някои неща за Джунглите — отвърна Грег. — Най-малкото аз съм техният капитан. Зная също така, че сте отивали към Носа. Няма значение откъде имам тази информация. По-добре сега да пристъпим към работа. Защо си довел със себе си жена? Да ти бърше носа ли?
— Съвсем точно го каза — най-добре е да пристъпим към работа — прекъсна го рязко Рой.
— Струва ми се, че е дошла с тебе, за да не те изпуска от очи и да наблюдава как ще се държиш — продължи да мърмори Грег. — По-добре елате с мене. Тук има прекалено много хора. Хаул, ела и ти с нас. Ти, Дейвис, засега остани тук.