Това беше първият ни бал от времето, когато напуснахме Орбитата «X». Явно се чувстваше отсъствието на колонистите. Впечатлението е такова, като че ли на борда са останали съвсем малко хора. Ние сме вече на девет дни път от Процион и пред нас е бездната на монотонните години, отделящи ни от целта.
Но всичко това са несъществени детайли… Всъщност аз трябваше да се заема с по-важния проблем — животните. Но неочаквано ме отвлякоха от това занимание. Ще напиша подробно за всичко по-късно.
Просто нямам време да водя дневника. Сполетя ни истинско нещастие. Почти нито едно животно на борда няма сили да стои на краката си. Много от тях вече измряха. Конвулсиите, които разтърсват телата им от време на време, са единствените признаци на живот. Ръководителят на отдела по животновъдство Дистаф, с когото някога заедно ходихме на училище, е болен. Но подчинените му и Ной правят всичко, което е по силите им. Изглежда на страдащите животни не помагат никакви лекарства. Само да можеха да говорят!
Биолозите се опитват да определят причината за епидемията. В това направление те сътрудничат тясно с Изследователския Корпус.
Всичко това, разбира се, е добре дошло за Басит.
Сред купа обикновени доклади намерих списък на болните. На осми те бяха девет, вчера — деветнадесет, е сега — четиридесет и един. Имаше също така и молба, според мене съвсем излишна, за среща с мене от главния лекар Тойнби.
Отидох в болницата, за да разговарям с Тойнби. Той твърди, че причината за заболяването е хранително отравяне с неустановен произход.
Тойнби, както винаги, показа висока степен на знания и красноречие, но не каза нищо конкретно. Както ми обясни, на неговите пациенти е въздействало същото, което и на растенията и животните. Състоянието на болните е потискащо. Много от тях са деца. Както и животните, те лежат отпуснати и само от време на време по телата им пробягва тръпка. Освен това, те имат висока температура. Явно е поразен и центърът на речта.
В болницата не пускат никого по разпореждане на Тойнби.
Всички деца и всички младежи лежат в болницата и страдат.
Боледуват и възрастните. Общият брой на болните днес е сто и девет. Това е почти четвърт от цялото население на кораба. За щастие най-възрастните засега са добре. Вчера умря Дистаф, но той боледуваше дълго време.
Макар, че… досега този страшен паралич не е водил до смърт. Лицата навсякъде са пълни с тревога и аз с големи усилия заставям себе си да погледна хората в очите.
О, Господи, ако не обърна лицето си от нас в момента на старта, то не го обръщай и сега! Девет дни отминаха от деня, в който се разболяха първите девет души. Осем от тях днес умряха.
Ние всички смятахме, а Тойнби ни уверяваше, че на тях им е по-добре. Състоянието на отпуснатост и безчувственост продължаваше една седмица. През следващите два дни болните бяха спокойни, макар и високата температура да продължаваше. Трима от тях можеха да говорят. Те твърдяха, че се чувстват добре. Останалите бяха все още в безсъзнание. Смъртта дойде неочаквано и спокойно. Шейла Симпсън е единственият човек от първата група, който все още е жив. Това е тринадесетгодишно момиченце. Треската й малко спадна. Може би тя няма да умре. За следващите болни на сутринта приключва деветдневния цикъл. Обхващат ме лоши предчувствия. През днешния ден болните са сто осемдесет и осем. Много от тях лежат в каютите си, тъй като болницата е вече претъпкана.
Работниците от силовия сектор изпълняват ролята на санитари. Басит работи за трима. След тази трагедия при мене се яви делегация от двадесет офицери под ръководството на Уоткинс. Сериозни, уважавани хора. Те настояват да се върнем на Новата Земя, докато все още не е станало твърде късно. Разбира се, трябваше да ги накарам да се откажат от тази идея. Между тях беше и бедният Круикшенк от Корабната Преса. Неговият син беше един от осемте, които умряха тази сутрин.
Не мога да спя. Днес сутринта се разболя и Френк. Горкото момче. Той лежи съвсем безжизнен като труп и гледа. Накъде? Оказа се само един от двадесетте нови случая. Вече започнаха да се разболяват и най-възрастните. Бях принуден да изменя съществуващия дневен режим на кораба. Може би след няколко дни ще се наложи съвсем да се откажем от него. Благодаря на Господа, че повечето от устройствата на кораба работят автоматично и на самоконтрол.
От десетте души, за които приключи деветдневният цикъл, умряха седем. Останалите трима са на ръба на смъртта. Няма никакви промени при малката Шейла. Никой за нищо друго не говори, освен за «деветдневната зараза».