Заповядах да затворят Басит в единична килия за разпространяване на паника. Твърде изморен съм от дългата проверка на Отдела по Растенията, която направихме със сътрудниците на Отдела и с Уоткинс. След вчерашната неудачна авантюра той се държи сухо.
Ной ми каза, че епидемията е обхванала деветдесет процента от животните, от които около четиридесет и пет процента са оздравели. Много ми се иска показателите и при хората да се окажат такива обнадеждаващи. За нещастие най-зле понасят болестта най-развитите животни. Не понесоха заболяването конете и, което е още по-лошо, кравите. Овцете боледуваха тежко, а прасетата и кучетата сравнително по-леко. Мишките и плъховете преживяваха всичко и дори способността им за размножаване не е изобщо нарушена.
Обикновените растения, които се развиват и на Земята, показват в известна степен същата съпротивляемост на болестта. В този сектор през цялото време кипеше адска работа. Десетократно намаленият персонал все пак се справи много добре с почистването на цели акри лехи с болни и умрели растения. В съседните помещения Монтгомери замислено им продемонстрира своите водорасли. Отделени изцяло от хлорозата, ако това изобщо беше хлороза, те бяха станали по-активни от когато и да било. Като че ли техният вариант на деветдневната зараза беше в тяхна полза. Ние отглеждаме активно пет сорта кислородоотделящи водорасли: два «влажни», един «полувлажен» и два «сухи». Това бяха ядливи варианти на един от първите сортове, извлечен преди неколкостотин години от някакъв диворастящ примитивен вид.
В Отдела за производство на растения се поддържа винаги висока температура. Монтгомери смята, че точно това е оказало толкова благотворно влияние. Позвънихме в Корпуса. Учените обещават (не за първи път), че ще приготвят лекарството до сутринта. За нещастие повечето от научните сътрудници са болни и с тази работа се занимава някаква жена, която се казва Пейн.
Напуснах командната кабина и това най-вероятно е завинаги. Капаците на илюминаторите са спуснати. Тези омразни звезди вече не се виждат. Унила безнадеждност обхваща кораба. Повече от половината от екипажа боледува от деветдневната зараза. От шестдесет и шестте души, проболедували пълния цикъл, умряха четиридесет и шест. Процентът на смъртността намалява всеки ден, но тези, които остават живи, все още се намират в състояние на пълен унес. Шейла Симпсън например почти не се движи. Да се направлява някаква дейност в кораба, става все по-трудно. Връзка с отделните части почти няма, тъй като всички свързочници са болни.
Навсякъде се срещат групи мъже и жени, които стоят заедно в някакво напрегнато очакване. Цари обща апатия, или пък обратно — пълна необузданост. Пред очите ми изникна страшна картина: никой от нас не остава жив, но нашата запустяла гробница продължава да лети напред, за да се окаже след хиляди години в полето на привличане на някоя звезда. Този песимизъм е проява на слабост. Даже Ивона не успява да ме ободри.
Учените най-после установиха причината за болестта. Но като че ли това вече няма значение, след като много късно достигнаха до него. Във всеки случай резултатите от изследванията с няколко думи изглеждат така: преди да напуснем новата планета, беше направена пълна замяна на водата. Всички предишни запаси от вода бяха изхвърлени в орбита, а тяхното място заеха нови. Автоматичният процес, основан на поглъщането на влагата от въздуха и вкарването й отново във водопроводната мрежа, през цялото време действаше безупречно. Но, разбира се, многократно използваната вода е вече, меко казано, застояла. Новата вода, взета от изворите на Процион, имаше отличен вкус. Разбира се, тя беше подложена на анализ на примеси. Но очевидно този анализ не е бил толкова внимателен, както е трябвало да бъде. Методите за изследване в продължение на много поколения са се изменили, макар и сега вече всякакви претенции и търсене на виновни да няма никакъв смисъл. Казано просто, водата е съдържала белтъчно вещество, което се е промъкнало през нашите филтри.
Джун Пейн от Научния Отдел беше бързо и съобразително младо създание, на което някаква развила се фобия не позволи да остане на Процион заедно със съпруга си. Тя ни обясни по съвсем прост начин целия този процес. Белтъчините се състоят от съединения на различни аминокиселини. Аминокиселините в качеството си на основен строителен материал се съединяват в клетките на белтъчините, образувайки пептидни връзки. Независимо от това, че известният ни брой аминокиселини е двадесет и пет, те могат да образуват безбройни комбинации от белтъчни молекули. За наше нещастие във водата на Процион се оказва наличие на двадесет и шеста аминокиселина.