В цистерната се е извършила хидролиза на белтъчините, на техните съставни елементи, по същия начин, както става на планетата. В същото време всички живи организми на борда — хора, животни и растения, са приемали ежедневно известни количества вода. В техните организми аминокиселината отново е създавала белтъчни молекули. Попадайки в клетките, те се използвали като гориво, изгаряли в сложния процес на метаболизма и отново се разграждали на аминокиселини.
Двадесет и шестата аминокиселина предизвиквала нарушения в този процес. Присъствието й било причина за възникване на твърде сложни белтъчни молекули, за да бъдат използвани нормално от животните и растенията. Точно това било причината за всеобщата отпуснатост. Както разясни Пейн, по-сложната пептидна връзка, появяваща се при наличието на новата киселина, била свързана с малко по-високата сила на привличане на Новата Земя. Трябва да признаем, че ни е известно много малко за това, как именно привличането влияе на свободни молекули. Преселниците в новия свят би трябвало в даден момент да се намират в същата трагична ситуация, както и ние.
Но техните жители имат пред нас предимството, че умират под открито небе.
Вчера нямах време да довърша, а днес — обратно, имам повече, отколкото ми е необходимо.
Изтерзаният Тойнби ми съобщи за следващите четиринадесет смъртни случая.
Деветдневната зараза е обхванала кораба изцяло. Моята мила Ивона се оказа последната й жертва. Аз я поставих на леглото, но не мога да погледна нататък. Това е твърде страшно. Престанах съвсем да се моля.
Завършвам описанието на това, което ми разказа малката Пейн. Тя прояви внимателен оптимизъм в оценката си за шансовете на екипажа да оцелее. Организмите на заболелите като че ли са лишени от всякаква активност, но вътрешната им защитна структура непрекъснато се бори с твърде сложните белтъчни молекули. Достатъчно гъвкавият организъм ще излезе от това сражение като победител, приспособявайки се към изменената ситуация. «Една голяма белтъчна молекула не може толкова сериозно да ни попречи» — смело твърдеше мадам Пейн. Белтъчините се намират във всички живи клетки. След преминаване на опасния за живота период новите, малко отличаващи се белтъчини, най-вероятно ще дадат отражение на организма. Съобразителното младо създание между другото небрежно ме информира, че новата аминокиселина е наречена «пейнин». Както и известния лейцин или лизин и тази аминокиселина ще оказва голямо влияние на растежа на организмите. Какво точно ще бъде това влияние, ще може да се установи само след продължителни наблюдения, за които ми се струва, че просто няма да имаме време. Затова пък някои моментни последствия вече бяха пред очите ни. По-голяма част от растенията се приспособиха към пейнина, след което започнаха много бързо да се развиват. Животните също се приспособяваха в зависимост от вида си. Основното последствие беше, че възпроизводството при прасетата рязко се увеличи.
По мнението на Пейн тези, които останаха живи след болестта, трябва да се смятат за мутанти. Тя определи това като мутация в незначителна степен. Изглежда високата температура, поддържана в Селскостопанския Отсек, се оказа доста благоприятна за намаляване на последствията от болестта.
Дадох разпореждане топлоцентралата да вдигне температурата с девет градуса. Всъщност това беше единственото нещо, което можехме да направим за всички.
Оказа се, че колкото по-сложен е организмът, толкова по-болезнено протичаше в него процесът на приспособяване към новата белтъчина. Това беше много лошо за човека. И по-точно казано, за нас.
Тойнби, а след него и Монтгомери, се разболяха. Това са два от петте нови случая. Необикновената белтъчина като че ли вече изпълни по-голяма част от своето предназначение.
Анализирайки сведенията за състоянието на болните, които получавах от болницата, стигнах до извод, че колкото по-възрастен е човекът, толкова по-дълго време се съпротивлява на заболяването. Но затова пък възрастните, които са поразени от болестта, имат много по-малки шансове да оживеят. Попитах за това Пейн, която намина просто така, да ме навести. Тя самата се беше нарекла ръководител на Отдела за Изследвания I клас и аз можех да й бъде само благодарен за съобразителността. Пейн смяташе, че възрастта в дадения случай няма голямо значение. Младите винаги понасят нещата по-добре, отколкото старите.
Малката Шейла Симпсън оздравя!
Преди дълги шестнадесет дни тя беше една от първите. Аз отидох да видя как е. Изглеждаше здрава, само че доста нервна и някак си бърза в движенията. Все още имаше повишена температура. При всички случаи това беше първият случай на оздравяване. Това е абсурдно, но аз съм оптимист. Дори и само стотина от мъжете и жените да останат живи, то техните потомци ще доведат кораба до целта. Нямаше ли някакъв друг начин за спасяване на човешкия род от измиране? Отговорът със сигурност се криеше някъде в библиотеката, сред забравените томове, написани и напечатани от предишните обитатели на кораба. Случи се една глупава история. Днес избухна бунт, начело на който бяха «татенцето» Морфи — единственият останал жив от оръжейниците, и сержант Тангстен от Бордовата Полиция. Те изпаднаха в състояние на лудост и използвайки ръчното ядрено оръжие, което не бяхме оставили на Процион, убиха шестима от своите спътници и причиниха немалко разрушения в средната част на кораба. Мене не ме търсиха, колкото и странно да изглежда това.