— Но кой би могъл да предположи — прошепна момичето, — че тук изобщо не би трябвало да има водорасли. Та те за нас са елементи от живата природа. Такива във всеки случай ни се струват…
— Лаур! — неочаквано възкликна Къмплейн, прекъсвайки я.
Той седна и грабна странното оръжие, получено от брат му.
— Това наистина ли е оръжие? Дневникът казва, че всичкото оръжие, освен парализаторите, е било унищожено. Значи, това нещо не може да бъде оръжие!
— Може би него са го забравили.
— Може да са го забравили, а може и да не са. Това устройство, отделящо топлина, трябва да служи за нещо, което ние не знаем. Аз ще го изпробвам.
— Рой, внимателно! — извика Уейън. — Може да направиш пожар!
— Ще го изпробвам на нещо такова, което не гори. Казвам ти, Лаур, ще направим откритие. Кълна ти се.
Той внимателно взе оръжието, като обърна цевта му към стената. В горната част на гладката повърхност на стената имаше някакъв израстък. Къмплейн насочи оръжието към него и натисна малкото копче така, както това беше направил брат му.
Тънката, почти незабележима струя топлина, се докосна до стената. Веднага на матовата й повърхност се появи светла линия, която постепенно се удължаваше и разширяваше. Къмплейн бързо натисна копчето повторно.
Потокът от топлина се свлече надолу. Остана само отвор, през който се виждаше коридорът.
Те стояха като вцепенени, поглеждайки един към друг.
— Трябва да съобщим за това на Съвета — произнесе накрая Къмплейн с уважение в гласа си.
— Почакай, Рой! — помоли го Уейън. — Мили, има едно място, където бих искала да изпробвам това оръжие. Ще дойдеш ли с мен там, преди да разкажем на когото и да било за нашето откритие?
Когато излязоха в коридора, те с известно учудване установиха, че гонитбата на Гигантите все още продължава. Междувременно приближаваше настъпването на тъмнината, която щеше да продължи през целия следващ цикъл сън-реалност.
Всички, които не вземаха участие в хайката, вече се приготвяха за сън зад заключените врати на своите жилища.
Корабът изглеждаше като изоставен. Сигурно е изглеждал по същия начин и когато половината от екипажа му е умирала от деветдневната зараза. Уейън и Къмплейн вървяха бързо, незабелязани от никого. Когато изведнъж настъпи тъмнината, момичето безмълвно включи прожектора, прикрепен към колана й.
Къмплейн бе поразен от упорството, с което тя не се поддаваше на отчаянието. Не му беше необходимо дълго да рови в себе си, за да установи, че и той притежава подобни качества. Неясното предчувствие, че по пътя си непременно ще срещнат плъхове, Чужди, Гиганти или всички тях заедно, го беше обхванало толкова силно, че през целия път той не изпускаше парализатора от едната си ръка, а топлинния излъчвател от другата. Обаче нищо не им попречи. Те благополучно се добраха до „Отсек 1“ и металната стълба.
— Според плана на твоя приятел Марапер — каза Уейън, — командната зала трябва да се намира тук, зад тези стъпала. На плана тя създава впечатление за просторно помещение, но на практика там има само малка стаичка с полукръгли стени. Нима не възниква предположението, че стените са били поставени там, за да спрат достъпа до командната кабина?!
— Мислиш, че капитан Грегъри е поставил тези стени?
— Не съм сигурна, че е той. Най-вероятно това е направено по-късно. Иди и изпробвай върху тях своето оръжие.
Те се покачиха на стълбата и спряха, разглеждайки обграждащите ги метални стени. При това те имаха силното усещане, че са съвсем близо до разкриването на някаква тайна. Уейън бе стиснала ръката му до болка.
— Пробвай ето там — прошепна тя, показвайки някъде неопределено пред себе си.
В момента, в който Къмплейн включи излъчвателя, тя загаси светлината.
В тъмнината пред насоченото към стената дуло се появи червеникаво петно. То бързо увеличаваше яркостта си, преминавайки в светещ квадрат. Неочаквано страните на квадрата се размърдаха и намиращият се между тях метал се сви като сух лист. Откри се отвор, през който можеше да се мине.
Чувствайки някаква непозната задушлива миризма, те търпеливо изчакваха краищата на отвора да изстинат. Вътре, в огромното слабо осветено помещение, те видяха малка част от нещо неопределено. Нещо, което беше съвсем различно от всичко, виждано досега.