С приближаването си към жилищните помещения те започнаха да дочуват странен шум. Този звук приличаше на безразборно удряне с нещо тежко по метална повърхност. Беше твърде загадъчен и непознат. Те ускориха хода си, като се споглеждаха развълнувано. Първият човек, когото срещнаха — някакъв фермер, — веднага тръгна към тях.
— Инспектор Уейън — каза той, — магистър Скойт ви търси навсякъде. Необходима сте му за нещо.
— Като че ли за тази цел е решил да разглоби целия кораб — отбеляза Уейън. — Благодаря. Ние отиваме…
Те ускориха крачка и в „Отсек 20“, т.е. този, от който беше освободен Фармър, се срещнаха със Скойт. Магистърът, съпровождан от група възбудени доброволци, вървеше по коридора и отваряше всички люкове един след друг. Именно тези тежки плоскости издаваха странния дрънчащ звук. Когато люкът се отваряше, един от мъжете оставаше край него на пост, а останалите продължаваха нататък. Ръководещият операцията Скойт се спря, когато забеляза Уейън и Къмплейн. Този път на лицето му не се появи приветливата усмивка.
— Елате тук — заповяда той.
Магистърът отвори най-близката врата. Стаята беше празна. Скойт затръшна след тях вратата и ядосано се обърна.
— Струва ми се трябва да ви поставя и двамата зад решетките. Преди колко време се завърнахте от крепостта на Грег? Защо веднага не дойдохте при мене или в Съвета, както ви беше заповядано? Бих искал да зная къде бяхте през цялото това време?
— Но, Роджър, — възрази Уейън, — тук сме отскоро! И при това ти беше зает с преследването! Не знаехме, че работата е толкова спешна. Иначе…
— Почакай, Лаур — прекъсна я Скойт. — По-добре спести оправданията си. Ситуацията е много критична. Тези дреболии не ме интересуват. Да пристъпим към работата. Разкажи ми по-добре за Грег.
Забелязвайки, че Уейън е обидена и сърдита, Къмплейн реши да се намеси и сам накратко изложи разговора с брат си. Когато приключи, Скойт малко по-бодро поклати глава.
— По-добре е, отколкото предполагах — каза той. — Ще изпратим патрул, за да могат по-бързо да приведат хората си тук. Много е важно да дойдат колкото може по-скоро.
— Не, Роджър — бързо каза Уейън. — Те не могат да живеят сред нас. Не искам да обиждам Рой, но неговият брат е най-обикновен бандит. Хората му са типични главорези. И те, и жените им са мутанти! Ако ги приемем тук, това ще ни доведе само неприятности. Те не умеят нищо друго, освен да се бият.
— Точно затова са ни и нужни — повелително произнесе Скойт. — По-добре да ви въведа в последните новини.
Той разказа бързо за това, на което бе станал свидетел Марапер, и следващите го събития.
— Много ли беше осакатен Фармър? — попита Къмплейн.
— Не. Беше получил само първата порция удари с камшик, за да стане по-разговорчив.
— На това беше привикнал и в Кабините, горкият младеж.
Припомнянето на тази неприятна процедура накара Къмплейн да почувства студени тръпки по кожата си. Той със съчувствие си помисли за Фармър.
— Толкова ли е необходимо тук присъствието на бандата на Грег? — запита Уейън.
— Да — твърдо заяви Скойт, — защото разполагаме със сигурни данни, че Гигантите и Чуждите са се обединили срещу нас.
Той внимателно наблюдаваше Уейън и Къмплейн в очакване тази мисъл да достигне до съзнанието им.
— В хубавичка ситуация се оказахме, нали? — иронично подхвърли той. — Затова аз смятам да отворя всички люкове на кораба и да поставя до тях всичките си хора. Мога да се закълна, че няма да оставя никого на мира, докато не постигна това.
Къмплейн подсвирна.
— Да, наистина, тук са необходими момчетата на Грег. Най-важното в този момент е обединението на нашите сили. Но как Марапер успя да отвори люка?
— Този дебел монах успя, защото просто и тук остана верен на себе си — започна да обяснява Скойт и се засмя. — Там, във вашето племе, той сигурно се е държал като сврака. Не е ли така?
— Наистина, той замъкваше при себе си всичко, което му попаднеше под ръка — потвърди Къмплейн.
Той си спомни за вехториите, които запълваха стаята на Марапер.
— Едно от съкровищата му беше пръстен с осмостенен камък, свален най-вероятно от някой труп. А всъщност това не е камък, а някакво малко механично устройство, което идеално съвпада с подобието на ключалка на всеки един от тези люкове. При поставянето на пръстена в отвора на подвижната плоскост се задейства механизмът и люкът се отваря. Някога, преди катастрофата, такова приспособление е имал всеки, в чиито задължения се е включвало влизането в тунелите. Съветник Трегонин твърди, че пространството между етажите се нарича контролен проход. Намерихме и указания по този въпрос. Сега мислим да се заемем точно с това — с контрол и проверка. Ще прегледаме всеки сантиметър от тези пътища. Моите хора вече разполагат с пръстена на Марапер и отварят всички люкове в отсеците.