— Не, за него знае само Лаур, инспектор Уейън, но тя сега спи.
— Длъжен беше да го предадеш на Съвета и той да реши какво да прави с него — ласкаво отбеляза Зак Дейт. — Би трябвало това да ти е ясно. А не искаш ли да се разходим заедно до моята стая и там да ми разкажеш всичко? Ти сигурно разбираш колко опасно може да бъде това оръжие в неподходящи ръце.
Гласът на стария съветник прозвуча така заповедно, че когато той се обърна и тръгна по коридора, Къмплейн го последва без желание, но и без протест.
Двамата се спуснаха по стълбата на следващия етаж и преминаха пет отсека, докато стигнат до стаята на съветника. Тук беше тихо, спокойно и тъмно.
Зак Дейт извади обикновен магнитен ключ, отвори някаква врата и застана до нея, като пропусна Къмплейн напред. Той едва беше преминал, когато вратата се затвори след него. Това беше капан!
Къмплейн се хвърли към вратата с яростта на див звяр, но твърде късно! Опитът му да я твори остана абсолютно безрезултатен.
А топлинният излъчвател, с помощта на който можеше да се освободи, в момента се намираше в ръцете на Зак Дейт. Кипейки от ярост, той включи прожектора си и огледа помещението. Съдейки по дебелия слой прах, това беше отдавна неизползвана спалня. Както и всички останали подобни стаи на кораба, тя беше съвсем лишена от индивидуалност. Мебелировката беше спартанска.
Къмплейн грабна един стол и го разби в заключената врата. Това върна яснотата на мисълта му. Пред очите му се върна сцената, в която наблюдаваше заедно с Уейън как Скойт оставя Фармър сам в съседната стая. Тогава Фармър се беше качил на масата и се опитваше да достигне вентилационната решетка на тавана. Най-вероятно той търсеше там път за бягство. Ако и той самият опита като него… Той придвижи леглото в средата на стаята, постави върху него едно шкафче и бързо се покачи отгоре, за да провери решетката. Тя беше точно такава, както и всички останали на кораба — квадрат със стена три фута и тънки пръчки, между които едва би могъл да провре пръстите си. На светлината на прожектора се виждаше, че решетката е покрита с дебел слой мръсотия. През нея почти не проникваше въздух в стаята.
Къмплейн дръпна силно решетката към себе си, но тя не помръдна. А трябваше да се отдели! Фармър не се беше катерил по масата и протягал ръце само от някакъв внезапен порив за физически упражнения. Ако можеха да се отварят решетките, би станало ясно и защо изчезваха заловените от Скойт Чужди от добре охраняваните помещения. Къмплейн пъхна пръстите си в отворите на решетката и започна да опипва вътрешната й повърхност. Трепереше от страх и надежда.
Не след дълго единият му пръст напипа някаква кукичка. Къмплейн я отмести. Същите ключалки имаше и на останалите три страни на решетката. Той с нетърпение ги освободи една след друга. Сега вече успя спокойно да отмести решетката и като я обърна настрани, я постави внимателно на леглото. Сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Къмплейн се хвана за краищата на отвора и се надигна. Там горе беше много тясно. Той се надяваше, че ще се окаже в инспекционния тунел, но това беше някаква вентилационна камера. След като се огледа, разбра, че вентилационната тръба сигурно преминава през странното междуетажно пространство, което бе пълно с проводници и тръби. Къмплейн загаси прожектора и се вгледа напрегнато пред себе си, без да обръща внимание на духащия срещу него вятър. Слаба светлина проникваше в тръбата от някаква подобна решетка. Придвижвайки се трудно, като тапа в гърлото на бутилка, той запълзя напред към светлината.
Гледаше отгоре стаята на Зак Дейт. Съветникът беше сам и говореше в някакъв апарат. Високият шкаф, който сега беше поставен в средата на стаята, имаше някакво прикрито пространство, в което стоеше тайнственият апарат. Къмплейн беше толкова поразен от необикновената гледка, че отначало дори не чуваше какво говори Зак Дейт. Неочаквано до слуха му достигнаха думите на съветника:
— Ловецът на име Къмплейн ни създава много проблеми — говореше в апарата Зак Дейт. — Спомняте ли си, че Ендрюс, един от вашите хора, преди две седмици беше загубил поялника си? По някакъв начин той беше попаднал в ръцете на Къмплейн. Разбрах това, когато видях отвора, направен с него на стената на едно помещение в „Отсек 22“ — стаята на инспектор Уейън. Хей, Къртис, чувате ли ме? Днес връзката е по-лоша от друг път.
Дейт млъкна, а на другия край на линията се чу нечий глас. Къртис!
Къмплейн с усилие се удържа да не извика.
Това беше името на Гиганта, ръководещ бандата, която го похити. Наблюдавайки отгоре, Къмплейн изведнъж забеляза на ръката на съветника компрометиращия пръстен с осмоъгълен камък. Трескаво се опитваше да съобрази в каква верига от интриги се е оказал въвлечен ненадейно.