— Никаква следа от живот — произнесе Скойт.
В гласа му се усещаше несигурност. Те стояха в страничния коридор и нервно насочваха светлината на прожекторите си в различни посоки. Бяха съвсем откъснати от останалите части на кораба, като живи погребани. Горещината беше толкова голяма, че едва можеха да я понесат. В края на късия коридор имаше двойна врата с някакъв надпис. Всички се струпаха пред нея, като се опитваха да разберат значението на написаното.
Всяка от вратите беше снабдена с по една голяма кръгла ръчка, до която имаше написана инструкция.
Те се спряха, безсмислено препрочитайки написаното.
— Какво правите, чакате сигнал ли? — с насмешка запита Хаул. — Трябва просто да разтопим тези врати, капитане.
— Почакайте! — викна Скойт. — Трябва все пак да внимаваме. Бих искал да разбера какво е това шлюзова камера. Вече сме се справили с много неща: с магнитни брави, с люкове, отварящи се с осмоъгълни пръстени, но какво представлява шлюзовата камера?
— Няма значение, да разтопим вратите! — повтори Хаул. — Това е твоят кораб, капитане! Чувствай се в него като у дома си!
Грег включи поялника. Металът леко порозовя, но не се разтопи. Не помогна и голямата доза ругатни. Накрая Грег, смутен от неуспеха, изключи оръжието.
— Това сигурно е някакъв особен метал — произнесе той.
Един от въоръжените спътници на Грег се приближи до вратата и завъртя ръчката. Вратите веднага се прибраха в стената, леко и безшумно. Някой тихичко се разсмя, а напрежението изчезна. Грег дори си позволи да почервенее от срам. Сега те можеха да влязат в товарната шлюзова камера.
Но вместо това, те застинаха по местата си, приковани от неочаквано връхлетелия ги поток светлина. Шлюзовата камера се оказа помещение със средни размери. Срещу вратата в камерата имаше нещо, което никой от тях не бе виждал в живота си. За удивените им очи то удължаваше помещението до безкрайност. Това беше прозорец, през който нахлуваше светлината на космоса.
Този път това не беше малък участък от космическото пространство, който Къмплейн и Уейън бяха видели в командната зала, а огромна панорама. Подготвени от предишния си опит, те двамата бяха първите, които се придвижиха по покрития с дебел слой прах под, за да се приближат до прекрасното зрелище. Останалите все още стояха на входа като вкаменени.
Зад големия прозорец, изпълнен с проблясващи звезди, като кралска съкровищница, се простираше безграничният космос. В него имаше нещо неразгадаемо, някакъв невъобразим парадокс, в който те просто не можеха да повярват. Макар космосът да създаваше впечатление за идеална тъмнина, то всяка негова част се преливаше в разноцветни огньове.
Хората мълчаливо попиваха с поглед разгърналото се пред тях зрелище. И макар огромното пространство да трогваше до сълзи със спокойствието си, най-силно впечатление там им направи нещо, което се движеше. Това беше малък по размери полудиск на планета, син като очите на новородено котенце. Точно пред погледа им тази планета блестеше с ослепителна светлина. Плувайки в пространството, с великолепието на поразителния си ореол, тя затъмняваше всичко останало.
Все още всички стояха в пълно мълчание, когато полудискът на планетата се увеличи и погледна слънцето. Това прекрасно зрелище спря дъха им, величието на картината дълбоко ги потресе. Първа се съвзе Уейън.
— О, Рой, скъпи! — прошепна тя. — Значи все пак донякъде сме се добрали. Има някаква надежда…
Къмплейн се обърна, стараейки се да възвърне гласа си, но установи, че думите са заседнали в гърлото му. И изведнъж той разбра кое е било великото събитие, което е търсил през целия си живот.
Не беше нищо особено, истинска дреболия — лицето на Лаур, озарено от слънцето.
III
В течение само на един период между събуждането и съня различни версии на голямата новина достигнаха до всеки мъж, жена или дете от Носа.
За това говореха всички, с изключение на магистър Скойт. За него всички тези произшествия нямаха особено значение. Те бяха дори в известна степен пречка за достигане на главната цел, каквато от негова гледна точка беше унищожаването на Гигантите и на техните помощници Чуждите. Не му се отдаде веднага да открие Гигантите и той бързо измисли нов план, който се канеше да приложи на практика, след като помисли няколко часа и закуси.