Това предложение предизвика одобрителен шепот.
— Няма съмнение, че Гигантите трябва да знаят начина — съгласи се Билой. — В края на краищата, нали те са построили кораба.
— Тогава да приключваме с приказките и да тръгваме да помагаме на Скойт! — предложи Грег, ставайки от мястото си.
— Има още едно нещо, за което искам да ви напомня, преди да се разотидете — каза Трегонин. — Дотук дискусията ни касаеше изключително материалната страна на нещата. На мене обаче ми се струва, че мога да намеря обяснение и от морална гледна точка. Корабът за нас е свещен и ние можем да го унищожим само при условие, че пътешествието ни приключи. Съдейки по всичко, това условие ще бъде изпълнено благополучно. Няма съмнение, че планетата, която много от нас видяха, е Земята.
Набожният тон на съобщението му предизвика скептични забележки от страна на Грег и на някои представители от Комитета за Спасение. Останалите се отзоваха с въодушевление и аплодисменти, а Марапер закрещя, че Трегонин трябва да стане свещеник.
— Тази планета е Земята? О, не!
Гласът на Къмплейн прекрати общата глъчка.
— Неприятно ми е да ви разочаровам, но аз разполагам с точни сведения, които вие не знаете. Ние се намираме много далеч от Земята. На кораба са преминали живота си двадесет и три поколения, а Земята трябваше да достигне осмото!
Заглушиха го гневни притеснени гласове. Къмплейн бе решил, че всички трябва да познават ситуацията в подробности, защото само при това положение ще успеят да се оправят в нея. Трябваше да разкажат всичко: за унищожената командна кабина; за дневника на капитан Къмплейн; за Зак Дейт. Те трябваше да знаят всичко. Проблемът стана твърде голям, за да може един човек сам да се справи с него. Но преди да успее да изрече и дума, вратата на помещението на Съвета рязко се отвори. Появиха се двама мъже с лица, изкривени от страх.
— Гигантите атакуват!
Из отсеците на Носа се кълбеше миризлив отровен дим. Бяха запалили планината от вехтории, донесени от „Отсек 25“ в отсеците 23 и 24.
Никой не се притесняваше от това.
Автоматичните устройства на кораба използваха в борбата си с огъня много прост метод — моментално изолиране на помещението, в което е започнал пожар. За нещастие огънят се запали в помещение, в което не работеше автоматичната система, и в коридорите.
Скойт и придружаващата го група помощници работеха неуморимо, без да обръщат внимание на дима. А приглушаваната цял живот ненавист към кораба, който се беше превърнал в място за тяхното заточение, сега изведнъж избликваше и помиташе всичко пред себе си.
Нападението на Гигантите беше добре обмислено. Скойт тъкмо беше свалил стените на една малка стая и чакаше, докато трима от помощниците му ги завлекат настрани. Достатъчно беше само да се обърнат, за да бъде махната решетката над главите им и един Гигант да изстреля газова капсула към магистъра. Ударът попадна в лицето му и Скойт, без да издаде нито звук, се отпусна на земята. От празния отвор на тавана се изтърколи въжена стълба. Един от Гигантите се спусна по нея и изтръгна топлинния излъчвател от безсилните ръце на магистъра. В този момент върху него с грохот се стовари повредената стена. Това беше чиста случайност. Тримата мъже застанаха на място, объркано разглеждайки Гиганта. В това време по стълбата заслизаха други Гиганти. Обезвреждайки и тримата с изстрели, те подхванаха своя приятел, взеха топлинното оръжие и се опитаха да се скрият на безопасно място. Въпреки дима обаче този инцидент не отмина незабелязано за другите. Един от главорезите на Грег на име Блек внезапно скочи напред.
Последният от Гигантите, които почти беше достигнал до отвора на решетката, падна надолу с нож, забит в гърба. Топлинният излъчвател се изтърколи от ръцете му. Блек извади ножа си и призовавайки другите, започна да се катери по стълбата. В следващия момент и той падна, получил доза газ право в лицето си. Неговите другари обаче вече бяха съвсем близо и като прескочиха през тялото му, се хвърлиха нагоре. В тясното пространство на инспекционния тунел се разгоря продължителна схватка. Гигантите бяха проникнали тук през шахтата за вентилация, но сега на отстъплението им пречеше раненият им другар. Появи се носилка, докарана с една от ниските инспекционни колички, като тази, на която навремето носеха Къмплейн. В това време между тръбите и шланговете на тунела Носарите атакуваха все по-усилено. Това беше малко странно място за водене на бойни действия. Инспекционните тунели се извиваха между всички етажи и отсеци. В тях липсваше каквото и да е осветление, а прожекторите, чиято трептяща светлина за миг изваждаше от мрака противниците, караха страшни сенки да играят между комуникационните съображения.