За отделен стрелец условията бяха идеални, но за всички заедно — просто ужасни. Беше невъзможно да отличават другарите си от враговете.
Такива обстоятелства завари и Грег, когато се върна от помещението на Съвета, за да поеме ръководството на хората си. Той бързо въдвори ред в редиците на подчинените си. Сега, когато Скойт беше безпомощен, на Грег се подчиняваха дори и Носарите.
— Нека някой ми донесе топлинния излъчвател! — извика той. — Всички след мене в „Отсек 26“. Ако се спуснем там през инспекционния люк, ще попаднем в тила на Гигантите.
Това бе великолепна идея. Единствената трудност беше, че инспекционните тунели минаваха край корпуса на кораба от вътрешната страна на преградната стена. По този начин се осъществяваше връзка с всички стаи на горния етаж. Това обясняваше и защо Гигантите, независимо от отворените люкове, можеха да се придвижват спокойно, незабелязани от Носарите.
Преди да успеят да се ориентират в това, беше невъзможно да се блокира отстъплението на Гигантите. Корабът имаше по-сложна структура, отколкото Грег предполагаше. Неговите хора, които с дива ярост се появиха от долните люкове, не успяха да открият дори и следи от врага.
Грег постъпи така, както му диктуваше неговата необуздана натура. Той включи топлинния излъчвател на пълна мощност и започна да унищожава всичко пред себе си.
Никога досега в инспекционните тунели не бяха нахълтвали толкова много жители на кораба. Не се беше случвало и някой безумец с топлинен излъчвател в ръка да буйства сред сложните и нежни комуникационни съоръжения.
Три минути след като включи оръжието, Грег проби канализационната тръба и повреди водопровода. Нахлу поток от вода под налягане, който събори един от мъжете, заля го и накрая го удави. След това силната струя се спусна по тунела, завличайки всичко по пътя си. Вода се лееше между металните кутии на отсеците.
— Изключи го, нещастен глупак! — зарева един от Носарите, усещайки надвисналата опасност.
В отговор на това Грег насочи топлинния излъчвател към него.
С това движение той прекъсна един електрически кабел. Разпръсквайки искри и извивайки се като жив, повреденият проводник се докосна до релсите, по които се движеха инспекционните колички. Двама от групата загинаха, без да успеят дори да извикат. В същия момент силата на привличането престана да действа.
В целия отсек настъпи състояние на безтегловност, а нищо друго не предизвикваше паника така бързо, както усещането за свободно падане. Суматохата, възникнала в затвореното пространство, само влоши положението. Самият Грег, макар и по-рано да се бе срещал с безтегловността, изпадна в паника и изпусна оръжието. То плавно се завъртя и се насочи към него.
Чувствайки как брадата му се запалва, той се разкрещя и отблъсна с длан цевта.
По време на тези събития Къмплейн и Уейън се суетяха около магистър Скойт, когото току-що бяха пренесли в стаята му на носилка. Все още не забравил миризмата на газа, Къмплейн почувства съжаление към изгубилия съзнание магистър. Сега той усещаше тази миризма от косата на Скойт. Къмплейн обаче усети и мирис на изгорено. Погледна нагоре и видя тънка струйка дим, проникнала през решетката в стаята.
— Това е от огъня, който нашите глупаци са запалили през два отсека оттук! Вентилационните тръби ще разнесат дима по целия кораб — извика той на Уейън.
— Да можехме да затворим вратата между отсеците — каза тя. — Може би трябва да измъкнем Роджер от тук?
След тези думи Скойт се размърда и простена. Те бяха прекалено заети с него като напръскваха с вода лицето му и масажираха ръцете му, за да чуят в общата суматоха виковете, носещи се по коридора.
Неочаквано вратата с трясък се отвори и влезе съветник Трегонин.
— Бунт! — извика той. — Точно от това се страхувах. Господи, какво ще стане с нас?! От самото начало ви казвах, че не трябва да допускаме тук тази банда от Джунглите! Не можете ли да свестите Скойт? Той би казал какво да предприемем! Уви, аз не съм способен на такива решителни действия…
Къмплейн хвърли към съветника презрителен поглед. Нисичкият библиотекар едва ли не танцуваше на пръсти от уплаха.
— А какво точно е станало? — заинтересува се Рой.
След този малко лекомислен въпрос Трегонин успя да се овладее с видими усилия.