— Корабът методично се унищожава — произнесе той поуспокоен. — Този ненормален Хаул, този кретен с дребна глава се е добрал до топлинния излъчвател. Брат ти е ранен и сега голяма част от неговите бандити и много от нашите хора унищожават всичко, което може да се унищожи. Аз им заповядах да прекратят това безумие и да предадат оръжието, а те само ми се присмяха.
— Скойт те биха послушали — мрачно отбеляза Къмплейн.
Като се позамисли малко, той започна да разтърсва магистъра.
— Рой, аз се страхувам — прошепна Уейън. — Струва ми се, че ще се случи нещо страшно.
Като се обърна към нея, Къмплейн видя, че тя цялата трепери.
Застана до момичето и успокоително я погали по рамото.
— Съветнико, погрижете се за магистър Скойт — помоли той Трегонин. — Надявам се, че ще дойде в съзнание до такава степен, че да разреши проблемите ни. Ние двамата скоро ще се върнем.
Той издърпа обърканата Лаур в коридора.
По пода течеше тънка струйка вода.
— А сега какво? — попита тя.
— Аз съм идиот, че не помислих по-рано за това — отвърна Къмплейн. — Не трябва да се стига до всеобщо унищожаване само за да се доберем до Гигантите. Трябва да има и друг начин. Зак Дейт има в стаята си апарат, чрез който той говореше с началника на Гигантите Къртис.
— Нима не си спомняш, Рой, какво каза Марапер? Зак Дейт като че ли е изчезнал.
— Може би ще намерим начин да задействаме уреда и без него — отговори той. — Или ще открием нещо друго, което да ни помогне. А сега тук от нас полза няма.
Докато произнасяше с известна насмешка тези уверения, край тях с всичка сила претичаха шестима Носари. Всички наоколо бягаха, разплисквайки водата по коридора и разнасяйки мирис на изгоряло. Къмплейн стисна меката ръка на Уейън и я поведе настрани към „Отсек 17“, а оттам надолу към следващите нива. Капаците на люковете се търкаляха навсякъде като осквернени надгробни плочи. Часовоят, който трябваше да ги пази, беше изчезнал, може би за да търси на друго място по-силни впечатления.
Спирайки пред стаята, в която остави обезвредения съветник, Къмплейн включи прожектора и отвори вратата. Насред стаята на метален стол седеше Зак Дейт. Срещу него, изтегнат в креслото с парализатор в ръка, се намираше Марапер.
— Пространства за вашите „аз“, деца мои — великодушно произнесе свещеникът. — Влез, Рой. Вие също, инспектор Уейън.
IV
— Какво, дявол да те вземе, правиш тук, стар, плешив идиот? — учудено произнесе Къмплейн.
Свещеникът както винаги побърза с обстоятелствения отговор, пренебрегвайки това доста неучтиво обръщение, което до неотдавна Рой не би си позволил.
Той поясни, че е тук само за това, да разбере с помощта на мъчения от Зак Дейт всичките тайни на кораба. И тъкмо започвал, понеже чак сега съветникът благоволил да излезе от състоянието на безсъзнание, в което се намирал от доста време.
— Но нали ти заяви на заседанието на Съвета, че го няма? — припомни му Уейън.
— Не исках да го подхванат другите, когато разберат, че е Чужд, преди аз да съм се заел с него — поясни Марапер.
— И откога знаеш, че е Чужд? — заинтересува се Къмплейн.
— От момента, когато дойдох тук и го намерих да лежи на пода с осмостенния пръстен на ръката — заяви Марапер, твърде доволен от себе си. — А сега, забивайки ножа под ноктите му, аз понаучих някои неща. Чуждите и Гигантите са родени на планетата, която вие видяхте. Но те не могат да се върнат там, докато не дойде да ги вземе кораб. Нашият кораб не може да се приземи.
— Разбира се, че не може. Командната му кабина е разбита — каза Уейън. — Марапер, ти само си губиш времето. При това, не мога да допусна да измъчваш съветника, когото познавам още от малка.
— Не забравяй, че той искаше да ни убие — напомни й Къмплейн.
Тя го погледна с някакво упорство в очите.
Женската интуиция й подсказваше, че тук тя разполага с по-силен аргумент от разсъдъка.
— Нямах друг изход, освен да се опитам да ви отстраня — глухо произнесе Зак Дейт. — Ако ме избавите от тази ужасна личност, аз ще ви помогна с всичко, което е по силите ми, но, разбира се, и в пределите на здравия разум.
Трудно бе да си представи човек по-сложна ситуация от тази, в която се оказа Къмплейн. Нищо чудно, че тя не му вдъхваше особен ентусиазъм. Да бъде въвлечен в спор между свещеника и момичето! Той беше склонен да позволи на Марапер да измъкне от Дейт всички сведения, каквито и методи да използва. Но не можеше да го допусне в присъствието на Уейън.
От друга страна не би могъл да обясни на свещеника откъде се появи в него тази повишена чувствителност. Започна спор, който беше прекъснат от някакъв шум. Това беше странен звук. Нито шумолене, нито почукване — звукът беше поразителен най-вече заради това, че не можеше да се определи. Той се приближаваше бързо и неочаквано се оказа точно над главите им.