Зак Дейт поклати глава. С отчаяно изражение се отдръпна от телефона и погледна Къмплейн.
— Това е краят за нас — каза той. — Ти сам чу всичко.
Къмплейн го побутна с парализатора в ребрата.
— Тихо! — изсъска той. — Къртис още не е свършил.
Телефонът продължаваше да издава пискливи звуци.
— Дейт, къде сте? Защо не отговаряте?
— Тук съм — отговори Дейт с безизразен глас.
— Отговаряйте тогава. Или си мислите, че разговарям с вас от удоволствие — провикна се Къртис. — Има само един шанс. Най-горе, в един отделен люк от „Отсек 10“, има резервен авариен предавател. Разбрахте ли ме? Ние тук сме затворени като комари в буркан. Не можем да излезем навън, а вие сте свободен. Трябва да намерите този предавател и да повикате помощ от Малкото Куче. Ще можете ли да свършите тази работа?
Парализаторът прободе по-силно страната на Дейт.
— Ще се постарая — каза съветникът.
— Постарайте се наистина както трябва. Това е единствената ни надежда. И още нещо, Дейт…
— Да?
— Кажете им, за Бога, да пристигат бързо и да са въоръжени.
— Добре.
— Идете в инспекционния тунел и вземете количката.
— Добре, Къртис.
— Само по-бързо! За Бога, Дейт, отивайте колкото може по-бързо!
Когато Зак Дейт остави слушалката, настъпи дълга тишина.
— Ще ми позволите ли да намеря този предавател? — попита накрая съветникът.
Къмплейн кимна.
— Идвам с тебе. Трябва да осигурим кораб — заяви той.
Обърна се към Уейън, която в момента подаваше чаша с вода на съветника. Дейт прие чашата с благодарност.
— Лаур — каза Къмплейн, — бъди така добра да отидеш при Роджер Скойт, който сигурно вече е на крака. Кажи му, че скривалището на Гигантите се намира някъде на най-горния етаж в „Отсек 20“. Кажи му да ги ликвидира напълно и колкото може по-бързо. И още му кажи, че там има един Гигант на име Къртис, който първи трябва да бъде изпратен на Дългото Пътешествие. Аз ще се върна веднага щом мога.
— А не би ли могъл Марапер да иде вместо… — започна Уейън.
— Аз искам тези сведения бързо да стигнат там, където трябва — каза решително Къмплейн.
— Бъди внимателен — помоли го тя.
— Нищо няма да му се случи — изрече ехидно Марапер. — Независимо от цялата му наглост, аз ще отида с него. Черният ми дроб подсказва, че тук се замисля нещо мръсно.
В коридора ги посрещнаха квадратните контролни лампи. Тяхната слаба синкава светлина донякъде разпръскваше неприятната тъмнина. Къмплейн гледаше след отдалечаващата се Уейън, изпълнен с най-неприятни предчувствия. Тръгна неохотно, за да се присъедини към Дейт и Марапер. Съветникът тъкмо се спускаше в разтворения люк, а свещеникът стоеше над него, явно разтревожен.
— Почакай! — извика той. — Ами плъховете?
— Вие с Къмплейн имате парализатори — лаконично отбеляза Зак Дейт.
Това обаче не беше голямо успокоение за Марапер.
— Страхувам се, че този люк е твърде тесен и че няма да мога да се промъкна през него. Нали знаеш, Рой, че аз съм една голяма купчина плът…
— И още по-голяма купчина с лъжи — каза Къмплейн. — Хайде, марш надолу. Трябва да държим очите си отворени и да не забравяме за плъховете. За щастие те сега са прекалено заети със собствените си грижи, за да обръщат внимание на нас.
С големи усилия се добраха до инспекционния тунел, пълзейки на четири крака по релсите, по които се движеха количките за този етаж. Тези релси пронизваха кораба по цялата му дължина. Сега обаче нямаше количка. Те се движеха по линиите, провирайки се с усилия под ниските сводове, които отделяха отсеците един от друг. В третия отсек най-после намериха и количка. Следвайки указанията на Дейт, те се качиха в нея и легнаха по корем. Двигателят се включи и те потеглиха, бързо набирайки скорост.
Преградите между отсеците прелитаха съвсем близо над главите им. Марапер простенваше, опитвайки се да прибере обемистия си корем. След малко количката намали хода си. Те бяха достигнали до „Отсек 10“. Съветникът спря машината и всички слязоха. В това отдалечено място беше пълно със следи от плъхове, а целият под беше покрит с отпадъци и боклук. Марапер подозрително осветяваше ту едната, ту другата стена.
Тъй като количката спря в самия център на помещението, те успяха да се изправят. На това място инспекционният тунел увеличаваше ширината си между два пръстеновидни отсека. Цялото помещение бе запълнено с тръби, люкове, по-тънки и по-дебели кабели, изходи на шахти, водещи към коридора на кораба. Някъде в тъмнината над главите им изчезваше метална стълба.