— Люкът, разбира се, се намира на горния етаж — каза Зак Дейт.
Той се хвана за стъпалата и започна да се катери нагоре. Следвайки го, Къмплейн забеляза, че от двете страни има много повреди, такива, сякаш в стаите, край които се изкачваха, е имало взрив. В момента, в който той помисли за това, в инспекционните тунели се чу рязък шум.
— Вашите хора продължават да разрушават кораба — студено отбеляза Зак Дейт.
— Надявам се, че заедно с това ще избият и всички останали Гиганти — каза Марапер.
— Всички! — възкликна Дейт. — А колко такива „Гиганти“, както ти ги наричаш, има на кораба според теб?
Понеже свещеникът мълчеше, съветникът сам отговори на въпроса си.
— Тези нещастници са точно дванадесет. Тринадесет, ако към тях се причисли и Къртис.
Къмплейн се опита да погледне на ситуацията от страната на човека, когото никога не бе виждал — от страната на Къртис. Той си го представи: объркан ръководител, седящ в тъмнината някъде в разрушеното помещение, докато всички останали на кораба настойчиво търсят неговото скривалище. Да, не беше особено приятно. За по-дълги размишления нямаше време. Те стигнаха до горния етаж и отново запълзяха към най-близкия люк. Зак Дейт постави в ключалката осмостенния си пръстен. Люкът над главите им се разтвори. Когато излязоха навън, те бяха обкръжени от облак бели молци, които летяха известно време около тях, а след това изчезнаха към дъното на коридора. Къмплейн бързо грабна парализатора и стреля в тази посока. В светлината на прожектора си Марапер със задоволство установи, че повечето от насекомите са изпадали на пода.
— Надявам се, че нито един от тях не е оцелял — каза Къмплейн. — Обзалагам се, че тези твари са разузнавачи на плъховете.
Разрушенията в района, където се намираха, бяха по-големи, отколкото на другите места. Нито една стена не беше останала здрава. Дебел слой от натрошени стъкла и счупени части от различни предмети покриваше пода с изключение на една тясна пътечка. Там боклукът беше разчистен. Точно по тази пътечка тръгнаха внимателно тримата с изострен слух.
— Какво е имало тук? — заинтересувано попита Къмплейн. — Преди развалините?
Зак Дейт продължаваше мълчаливо да върви, все още мрачен и замислен.
— Какво е имало тук, Дейт? — повтори Къмплейн.
— О, по-голямата част от този етаж е заемал Медицинският изследователски център — отговори Дейт, откъсвайки се от мислите си. — Струва ми се, че някакъв забравен компютър е предизвикал тук експлозия. По нормалния начин не може да се стигне дотук, нито по коридорите, нито с асансьор… Тази територия е напълно откъсната.
Къмплейн почувства силна възбуда. Медицинският център! Именно тук преди двадесет и три поколения е работила Джун Пейн, която е открила пейнина. Той се опита да си представи как тя седи, наведена над масата, но успя да види само Лаур. Накрая те стигнаха до шлюзовата камера и помощния люк. Той изглеждаше като умален товарен люк със същите кръгли ръчки на вратите и предупредителни надписи.
Зак Дейт се приближи до едната врата.
— Чакай! — бързо извика Марапер. — Аз добре се ориентирам в интригите, Рой, и мога да се закълна, че този негодник има някаква тайна изненада наум. Той иска да ни премахне.
— Ако някой ни причаква тук, Дейт — предупреди Къмплейн, — и ти и той ще се отправите на Дългото Пътешествие по най-бързия начин, внимавай!
Съветникът се обърна. Цялата му фигура издаваше страшна умора и напрежение. При други обстоятелства и при други хора това би предизвикало съчувствие.
— Там няма никой — изрече Дейт, като се изкашля. — Няма за какво да се безпокоите.
— А тази машина, наречена радио, зад тези врати ли се намира? — попита Къмплейн със съмнение.
— Да.
Марапер хвана Къмплейн за рамото и насочи лъча на прожектора към лицето на Дейт.
— Надявам се, че няма да му позволиш да говори с Малкото Куче, нали? Той ще поиска да ги извика тук въоръжени.
— Не ме мисли за глупак, монахо, само затова, че съм се родил в твоята енория — отговори Къмплейн.
— Дейт, ще им кажеш това, което аз ти заповядам. Отваряй, съветнико!
Вратата се отвори и те се оказаха в никога невиждано от пътешествениците помещение. Това беше квадратна стая с дължина повече от пет крачки. Шест космически скафандъра, напомнящи метални доспехи, стояха прикрепени към стената.
Освен скафандрите в помещението имаше само един предмет. Това именно беше радиото — малко, преносимо устройство, снабдено с презрамки и телескопична антена.