— Бягай! — кресна Валкирия.
Райън побягна.
Стигна до ъгъла на коридора и чу в главата си гласа на Облоки — болка, чувствай болка, твърде много болка, не можеш да помръднеш — и в този миг Райън залитна, преви се одве, пот изби по челото му. Обърна се и видя Облоки, после се свлече на колене, мъчейки се да не закрещи. Болката се трупаше, усилваше се с всяка крачка, която Облоки правеше към него, но в следващия миг се появи Валкирия, покрита с прах и размахала и двете си ръце, Облоки отлетя и се тресна в стената, а болката у Райън изчезна.
Зад гърба на Валкирия изведнъж застана Мърси, Райън извика предупредително, но докато момичето се обърне, Мърси вече беше отворила широко уста и червеният лъч улучи Валкирия право в гърдите, и я събори по гръб. От нищото изскочи и Скълдъгъри, налетя върху Мърси и я блъсна, а Райън запълзя към Валкирия, ококорил уплашено очи, готов да види насред гръдния й кош зейнала кървава дупка. Момичето се плъзна още малко по инерция, но когато тялото й най-сетне спря на място и тя простена от болка, Райън осъзна, че не е ранена — само две стълбчета пушек се виеха от куртката й. Момчето я сграбчи за раменете и я повдигна.
Разнесоха се оглушителни изстрели, Райън ахна и се сви, но все пак успя да извлече Валкирия зад ъгъла на коридора, преди някой от двама им да бъде застигнат от ужасна насилствена смърт. Момичето дойде на себе си, понадигна се и пое дълбоко дъх, разтривайки гръдната си кост.
Райън осъзна, че въпросът му просто не може да остане незададен:
— Защо не си мъртва?
— Облеклото е защитно — обясни момичето, а очите й вече шареха отново по коридора. — Нали не мислиш, че нося тия дрешки, само защото ми стоят добре?
После скочи, изтича до прозореца в края на коридора и измести въздуха с две ръце. Стъклото се пръсна навън, а рамката стана на трески.
— Идвай — подвикна на Райън и се покатери на тесния перваз.
— Ъм — отвърна Райън.
Валкирия се обърна да го погледне.
— Живо!
Момчето преглътна и се подчини. Затърси възможно най-безопасната позиция на тялото си, впи пръсти във фасадата, стараейки се да не гледа към бетонния вътрешен двор под краката им.
— Ние… няма да скачаме, нали?
Валкирия го хвана за ръката и отвърна нежно:
— Не и ако не искаш.
Райън се поотпусна, хватката на пръстите му в стената се отхлаби леко и тогава Валкирия скочи в празното пространство и го дръпна след себе си.
Райън запищя, когато двамата се гмурнаха към земята, въздушният вихър нахлу в устата и носа му, разроши косата му и в следващия миг същият този вихър сякаш се превърна в буфер под тях и забави падането им. Видя как ръката на Валкирия се движи, сякаш направлявайки въздуха. Приземиха се малко тежко, но бяха далеч от очакваното от Райън пълно размазване.
Момчето залитна настрани от малката магьосница.
— Господи Боже. Господи Боже.
Изведнъж пред тях леко тупна Скълдъгъри и Райън отново запищя.
— Много си прав — промърмори скелетът и презареди револвера си. — По-добре да побързаме. Хайде.
Затичаха през пасажа, свързващ вътрешния двор с улицата от другата страна на жилищната кооперация. Скълдъгъри скри пистолета и фасадната татуировка отново покри черепа му. Тримата влязоха в Бентлито, колата изрева и се понесе напред.
— Всички ли са добре? — попита скелетът.
— Мен всичко ме боли — простена Валкирия. — Райън?
Райън побърза да кимне.
— Аз съм наред. Добре съм. Не съм ранен.
— Трепериш ли вече?
Момчето вдигна ръка пред очите си.
— Не.
— Всеки момент ще почнеш.
В следващата секунда ръката на Райън се затресе неконтролируемо.
— Ох, леле майко. Да, вече определено треперя — после се засмя. Странен, истеричен смях.
— На Джофри ще му се отвори много работа, докато се оправи с обясненията на тая каша — обади се Валкирия и се зае да изтупва праха от мазилката от куртката си. От нея се вдигнаха бели облачета.
— Моля те, не в колата — обади се Скълдъгъри.
— Не ми казахте, че Мърси го може тоя номер — продума Райън. — Тя си смени вида. Тя е от ония, дето могат да си сменят вида.
— Всъщност — поясни скелетът, — не е. Франсин беше внушение. Илюзия. Физически Мърси не се беше променила ни най-малко. Тя седеше на масата и си говореше с нас, тя, в нормалния си вид. Нашите мозъци обаче я виждаха като Франсин. Чувахме и гласа на Франсин.