Райън се опита да отвори тихичко шишето с колата. Тя изсъска, избликна и всички се обърнаха. Лицето на момчето стана алено.
— Може и да успееш да му се отплатиш — каза Скълдъгъри и пак погледна Крейзис. — Докато обработваше Мърси, някой от бандата спомена ли нещо по-особено? Скрили са някъде Машината на Страшния съд, а ние трябва да я намерим.
— Машината е у Фоу? — очите на Крейзис се разтвориха широко. — И Дийкън е работел с тия типове?
— Планирал е да продаде ключа за Машината на онзи, който му плати най-много — допълни Валкирия.
Крейзис се втренчи в нея, после в Скълдъгъри, след това в Райън, а накрая сведе поглед към ръцете си.
— Хубаво е станало, че е загинал — рече. — Защото, ако ми се беше отворила възможност, щях лично да го убия. Да, подочух нещо. Чух как Облоки се оплаква, че винаги, когато ходят да нагледат „нещото“, наоколо все се мотаят хора и им пречат. Така и не казаха какво е това „нещо“, но явно е ставало дума за Машината. Мърси трябваше да стои напълно мълчаливо и неподвижно, докато я обработвах, но тя все се въртеше и се намесваше в разговора. Майтапеше се, че ако колата им се развали, ще трябва да хванат трамвая — „трамвай към края на света“, така казваше. Рекох й да млъкне, за да не се налага да започвам отначало. Трябвало е да я оставя да говори.
— Дали ти се намира карта на Дъблин? — попита Скълдъгъри.
— Ъм, да — отвърна Крейзис, — имам една тук някъде.
Отиде да търси, а скелетът взе голям маркер от отрупаното с хартии писалище.
— Скрили са Машината на обществено място — каза. — Някъде близо до някоя от трамвайните линии.
Крейзис се върна с изпомачкана карта и я разгъна върху една голяма, току-що рендосана маса. Скълдъгъри започна да очертава с маркера улиците, по които минаваха трамваи. Крейзис и Валкирия се приведоха над картата, а Райън, за да не остане съвсем изолиран, направи същото. Остави колата в ъгълчето на масата и се постара да изглежда толкова умен, колкото и всички останали в работилницата.
Когато скелетът очерта всички трамвайни маршрути, четиримата отново огледаха подробно картата.
— Доста обществени места — промърмори Валкирия.
— Много са, наистина — обади се и Райън, кимайки, сякаш действително допринасяше към разговора.
— Райън — рече Скълдъгъри и за секунда момчето реши, че наистина съвсем случайно той е разрешил загадката.
— Да? — отвърна нетърпеливо.
— Би ли махнал колата от картата, ако обичаш?
— О — усети се момчето. — Прощавайте.
И вдигна бутилката. Дъното й беше оставило мокър кръг около „Дъндръм“. За да прикрие смущението си, Райън вдигна шишето и отпи сериозна глътка.
— Най-плътно населените точки са тук, тук и тук — продължи скелетът и нарисува хиксове на картата. — Ако Машината е скрита някъде навън, трябва да търсим място, на което през последните години са текли усилени строителни работи. А ако скривалището е някъде на закрито, трябва да се оглеждаме за новопостроени обществени сгради или търговски центрове.
Колата влезе в кривото гърло на Райън, момчето са задави, закашля се и оплю с кафява течност цялата карта.
Скълдъгъри, Крейзис и Валкирия вдигнаха глава и го загледаха.
— Съжалявам — изхриптя Райън, преди да се превие от втори пристъп на кашлица.
— Дали да не излезеш да глътнеш малко чист въздух? — предложи скелетът.
Райън само кимна, защото кашляше твърде силно, за да говори, и се повлече към вратата. От напъването очите му се бяха насълзили, а и лицето му вероятно вече беше приятно червено. Той излезе от работилницата, отиде до Бентлито и се подпря на капака, докато кашлицата най-сетне поотмина. Доста се беше поизложил.
— Как си, Райън?
Момчето вдигна очи и видя Валкирия.
— Добре съм — рече. — Малко се задавих. Извинявай. Надявам се да не съм те наплюл.
— Спокойно.
Райън усети, че момичето го гледа втренчено и смутено отвърна поглед.
— Защо правиш така? — попита Валкирия.
— Защо правя кое?
— Защо си обръщаш главата, когато те гледам?
— Ъм — рече Райън, — не знам. Все ми се струва, че когато погледна някого в очите, ще забравя колко дълго мога да го гледам, без да изглеждам невъзпитан. Затова, нали разбираш, обръщам поглед, преди положението да е станало неудобно.
Момичето се усмихна.