— Ти си пълно куку.
— Да — отвърна момчето и раменете му увиснаха жално.
Валкирия не видя реакцията му. Очите й шареха по улицата и проследяваха всеки минувач.
— Но това не е проблем. Всички тука сме куку.
Сега, когато тя не внимаваше, Райън се реши отново да я погледне. Харесваше лицето й. Беше много хубава, имаше сладко носле, а когато се усмихнеше, на едната й буза се образуваше трапчинка. Райън винаги беше мечтал да има такова гадже — самоуверено момиче с присъствие. Прииска му се да се върне в училище след лятната ваканция и тя да върви до него, ръка за ръка. Тогава всички щяха да спират и да ги зяпат, и да си мислят, че може би в този тип Райън има нещо повече от онова, което се вижда на пръв поглед.
Но той никога нямаше да има гадже като Валкирия. Знаеше си го. Момичета като нея гледаха на момчетата като него само като на приятели, а на истински срещи излизаха с красавци или с готини типове, както и с такива, които не се излагаха публично през пет минути. Момиче като Валкирия никога нямаше да се впечатли от момче като Райън.
Той отвърна поглед, преди тя да го е погледнала отново. Не искаше да го хване как я зяпа.
— Ти се справяш много добре, да ти кажа — рече момичето и обърна очи към него. — Когато аз видях за първи път Скълдъгъри и всичките магьоснически шашарми, направо откачих. Причерня ми.
— Припаднала си?
— Не — отвърна момичето и веселостта в гласа й се стопи. — Причерня ми. Има разлика.
Райън се ухили.
— Припаднала си.
— Млъквай. Искам да кажа, че ти приемаш нещата доста спокойно. Нито веднъж не си помолил да си идеш вкъщи.
Усмивката на момчето изчезна на мига.
— И защо да моля? Ти не си много по-голяма от мен.
Валкирия се начумери.
— Това пък какво общо има?
— Аз съм на петнайсет години. А ти си, де да знам, на седемнайсет?
— Е, и?
— Само две години разлика — разгорещено продължи Райън. — Ние сме на практика връстници, а ти се държиш с мен като с дете. Хубаво, ясно ми е. Не се интересуваш от мен. Свикнал съм. Но няма да търпя да ми говориш снизходително, все едно си нещо повече от мене.
Валкирия го загледа мълчаливо. Полека Райън започна да се чувства много глупаво.
После момичето скръсти ръце на гърдите си и положението стана още по-лошо.
— Първо на първо — почна тя, — не ти говоря снизходително, нито пък се държа с тебе като с дете.
— Но очакваш да искам да си ида вкъщи.
— Разбира се, че очаквам. Нападнаха те. В смъртна опасност си. Мотаеш се с хора, които могат да правят магии. В момента си в нещо, което ние от насилническия бранш наричаме „шок“. Обикновено, когато хората са в шок, те искат да се скрият на безопасно място, за да обмислят онова, което са видели. Повечето хора на секундата искат да си идат у дома. Но не и ти. Досега дори не си споменал дома си, нито семейството си, не се опита да избягаш от нас или пък да се обадиш на полицията. Справяш се много добре със ситуацията, Райън. Това е всичко, което искам да ти кажа. Това е всичко, което имах предвид. Нямам представа какво общо има възрастта ни или пък какво ти имаш предвид, като твърдиш, че не се интересувам от теб.
— О — отвърна момчето.
— Единственият случай, в който действително се държиш като дете — продължи момичето, — е в момента. Не обичам сприхави хора, Райън. Не реагирам добре, когато някой ми избухва така.
— Добре.
— Когато стане дума за цупене, то е позволено само на мен. Скълдъгъри го знае. А на теб изясни ли ти се?
— Да — кимна бързо момчето. — Извинявай.
— Надявам се да ти е станало ясно.
— Ясно ми е, честно.
— Аз ти направих комплимент, а ти направо ми се нахвърли — очите на момичето се присвиха. — И какво значи това, че не се интересувам от теб? В какъв смисъл?
— Ъм, в никакъв.
— Не ме карай да те удрям, Райън.
Момчето примигна.
— Не знам, аз просто… Мислех си, че, де да знам, че гледаш на мене като на дете и… Казвам само, че ти явно никога, такова, не би излязла на среща с някой като мен, но дори и да е така, това не е причина да се държиш снизходително. Което ти всъщност не правеше и сега пак ти се извинявам, задето реших, че го правиш.
— Но какво общо има цялата ситуация в момента с факта дали бих или не бих излязла с някого като теб?
Райън се опита да се усмихне.
— Вече не знам, наистина. Когато ти го казах, ми се стори смислено.
Валкирия поклати глава, отвори уста, сякаш да каже нещо, после изведнъж се спря.