— О — рече. И тогава погледът й стана точно същия като погледа на Андреа в училище в деня, в който Райън се беше престрашил да я покани да отидат на кино. Поглед, изпълнен с нещо като нежно съжаление.
— Няма проблем — отвърна момчето. — Не го мисли.
— Райън, ние току-що се запознахме.
Момчето кимна.
— Напълно си права.
— Не става дума за това, че никога не бих излязла с момче като теб — продължи Валкирия, — но аз по принцип си падам по… по-големи от мен.
Райън се насили да се засмее.
— Вампири например.
Тонът й изведнъж стана остър.
— Не се шегуваме за вампирите, Райън.
— Вярно. Извинявай.
— Мисля, че си мил — отвърна пак меко Валкирия. — Но нека засега да си останем приятели, окей?
— Дадено. Да. Не се тревожи.
Вратата на работилницата се отвори и на прага застана Скълдъгъри.
— Райън — рече, — спри да се подпираш на колата ми.
— Извинявай — промърмори момчето и се изправи.
Скълдъгъри приближи и застана пред двамата. Върху черепа му сега се мъдреше поредното лице-татуировка, шапката отново беше на главата му.
— Разгадах скритата картинка — обяви той. — Преди да ви заведа при Машината на Страшния съд, бих искал и двамата да признаете колко смайващо умен съм.
— Ъм — рече Райън. — Ти си смайващо умен.
— Ставаш — добави Валкирия.
— Стига ми — кимна Скълдъгъри. — Мятайте се в колата. Отиваме да спасим света.
Седем
Стигнаха до Търговския център „Дъндръм“ и си намериха място в подземния паркинг. По пътя Скълдъгъри спира три пъти, за да може Райън да пишка. На момчето му стана пределно ясно, че дори и да иска Валкирия да започне да го смята за по-голям и зрял, правилната аргументация в този смисъл категорично му се изплъзва.
Бентлито спря и тримата слязоха.
— Как разбра, че трябва да дойдем точно тук? — попита момичето.
Скълдъгъри хвърли поглед в страничното огледало, за да провери дали всичко с фасадната татуировка е наред, и изправи рамене.
— Базисни детективски похвати — отвърна. — Ще трябва да се скрием на някое тихо местенце, докато всички си тръгнат. Довечера ще намерим Машината, ще я обезвредим и забравяме за случая.
Закрачиха.
— Не трябва ли да повикаме секачите? — обади се Валкирия. — Ще намерим Машината по-бързо, ако я търсят сто души, а не само трима.
— Предпочитам да подходим към въпроса малко по-деликатно — каза скелетът. — Ще се справим сами — после погледна Райън. — Нервен ли си?
— Малко — призна момчето. — Ами ако Фоу и другите вече ни чакат?
— Може и да наминат да проверят дали всичко с Машината е наред — съгласи се Скълдъгъри, — но едва ли чакат в засада. Нямат представа, че ние знаем къде е скривалището им.
Излязоха от паркинга и влязоха в мола. Валкирия се доверяваше безпрекословно на скелета, но Райън беше малко по-предпазлив. Всеки път, когато някой го доближаваше, момчето отскачаше, очаквайки да види как образът на човека ще затрепти и ще изчезне, а на негово място ще застане Мърси или Облоки, или Фоу. По всичко обаче изглеждаше, че хората в мола си бяха истински хора, увлечени в разговори или в пазаруване, и поглеждаха към Райън, само когато момчето несръчно се отдръпваше от тях.
Валкирия повдигна вежда.
— Не те бива много да изглеждаш спокоен и небрежен.
— Забравил съм какво беше „спокоен и небрежен“ — призна Райън и заобиколи внимателно подозрително на вид двегодишно, стиснало връвчица на балонче.
Скълдъгъри и Валкирия се качиха на ескалатора и момчето ги последва, като примигна и отстъпи от възрастна женица със сбръчкано като сушена слива лице. Триото приближи в гръб един от едрите охранители на магазина.
— Извинете, драги господине — почна Скълдъгъри.
Охранителят се обърна.
— Аз съм жена — рече.
— И то каква жена! — продължи скелетът с невъзмутима усмивка. — Накъде е контролното помещение на охраната?
Охранителката се смръщи.
— Защо? Каква работа имате там? Кои сте вие?
— Все уместни въпроси — кимна Скълдъгъри, — на които с радост бих се съгласил да отговоря. Боя се обаче, че имаме време само за един отговор, а понеже аз зададох пръв моя въпрос, който, нека да не се лъжем, е и най-важният от всички въпроси, нека да приемем, че само той е този, който заслужава да му се отговори. Та, къде е контролното помещение?