Болката също изчезна. За да не създава повече безредие, Райън изсипа сребърния прах в едното празно ъгълче на рафта и потри ръце, за да изтръска остатъка. На дланта му имаше тъмно петно. Опита се да го изтрие, но то не се махна. Тогава момчето осъзна, че кожата на мястото не беше изцапана. Беше изгорена. Катарамата беше прогорила дланта му и беше попила в плътта му.
— Какво криеш там?
При звука на гласа Райън се обърна. Водачът на странната банда. Другите трима стърчаха зад гърба му. Всичките гледаха момчето както хищникът гледа плячката.
— Нищо — промърмори Райън и сви длан в юмрук.
— Чухме те как извика — отговори водачът. — Чухме те как извика и тогава Мърси1 рече — това тука е Мърси — та Мърси ни рече, дайте да идем да видим дали момчето няма нужда от помощ.
— Така казах, да — потвърди жената със стърчащата коса и поклати глава. — Разтревожих се. Защото съм си такава, грижовна.
— Грижовна ни е тя — продължи водачът. — Искаше да разбере дали не си се наранил нещо. Та, наранил ли си се? Мърси искаше да разбере дали не си се наранил, а Облоки2 вика — Облоки е този, едрият тип — и той вика, че как може някой да се нарани в библиотека? Да не би да се е порязал на хартия и сега да му изтича кръвта, а?
Водачът се засмя, Мърси също се засмя, а едрият мъж се ухили широко.
— Какъв съм забавен — рече.
— Та, как точно се нарани? — попита водачът, а смехът му заглъхна с дружелюбен кикот.
— Не съм се наранил — отвърна Райън. — Нищо ми няма.
— Но ние те чухме как извика — настоя мъжът и изведнъж се навъси. — Чухме те. Нали го чухме?
— Аз го чух — отговори Мърси.
— И аз го чух, Фоу3 — каза Облоки.
Счетоводителят на средна възраст си премълча.
Фоу, водачът, огледа Райън с любопитство.
— Няма защо да се страхуваш от нас. Това ли те притеснява? Страхуваш се от нас? Недей се страхува. Ние не сме лоши хора.
Облоки се разсмя, а Мърси го смушка с лакът в ребрата, за да го накара да млъкне.
— Знам, че не ти е позволено да говориш с непознати — продължи Фоу, — но не си ли вече твърде голям за такава забрана? Не е ли тя само за децата? Ти вече не си дете, нали? На колко години си, към петнайсет? — после протегна ръка, потопи пръст в сребърния прах върху рафта с книгите, след това предпазливо го докосна с върха на езика си. Вкуси праха и се усмихна на Райън. — А ако не разговаряш с непознати, как ще си намериш приятели? Приятелите са важно нещо. Ние искаме да сме ти приятели.
— Ама наистина искаме — добави Мърси.
— Та, стояхме си, значи, ние ей там — продължи Фоу — и си говорехме за книги, щото ние много обичаме да правим това, да си говорим за книги, де, и в тоя момент те чухме как извика и веднага дойдохме при тебе, щото се притеснихме и щото сме си грижовни, и сега стоим тука с тебе заедно и си приказваме. Приказваме си приятелски с нашия нов приятел.
— Изобщо не съм се наранил — повтори Райън и в този момент страшно, ама страшно му се прииска да е някъде другаде.
— Приятелите не се лъжат един друг — отбеляза Фоу.
— Аз… Аз не лъжа.
— Послъгваш малко — отвърна Фоу с усмивка. — Как се казваш?
— Райън.
— Радвам се да се запознаем, Райън.
И Фоу протегна ръка. Момчето се поколеба, после протегна и своята за ръкостискане. Вместо поздрав обаче Фоу го сграбчи за китката и обърна дланта му нагоре. Цялата банда се вторачи в символа, който катарамата беше прогорила в кожата на момчето. Фоу пусна китката на Райън и сложи длан на рамото му.
— Райън, приятелю. Ще се наложи да дойдеш с нас.
Райън поклати глава.
— Трябва вече да се прибирам. Татко ще дойде да ме вземе всеки момент.
— Райън — рече Фоу, — ако не тръгнеш на секундата с нас, ще избием всички в тази сграда, след това ще те извлечем насила през кръвта, разпилените черва и всичките му там други парчетии, които ще са останали от труповете — пак усмивка, но този път с присвити очи. — Така че, друже, ти решаваш.
На Райън му се прииска да закрещи за помощ и да побегне, но краката не го слушаха, а гърдите му сякаш бяха стегнати с обръч. Вдигна очи към бандата. Фоу, с усмивката и змийския поглед. Мърси, зажадняла на вид, сякаш затаила надеждата все пак да й позволят да убие някого днес. Облоки, тъп и много опасен. И счетоводителят с немигащите очи, застинал като статуя, напълно отстранен от всичко наоколо. И най-страшен от четиримата.