Дори и Бентлито го нямаше, за да й предложи убежище. Добрият й приятел Скълдъгъри Плезънт имаше много сериозни каши за разчистване. Мериторий се беше върнал и отново беше поел контрола, но авторитетът му беше силно разклатен. В края на краищата, беше побягнал в момент, в който авторитетът му беше най-нужен. По целия свят съюзниците на Серпин изплуваха, нанасяха удари и отново се скриваха, когато узнаеха новината за края на водача им. Организираният от тях бунт може и да се беше провалил, но заради него броят на секачите беше силно намалял, едва успяваха да изпълняват задълженията си. Доверието на магьосническата общност в законите и законодателите се сриваше. В края на краищата, пробивът в Убежището беше факт. Нищо и никой не беше в безопасност.
Разбира се, в момента Стефани беше вън от това. Имаше нужда от почивка, от време да се излекува, да оправи живота си, да се престори, че всичко отново е нормално. Не можеше да заблуди никого обаче. Вече не.
И това всъщност беше най-лошото, нали? Не можеше да се надява, че някога отново ще се смеси със скучните и обикновените. Те вече я познаваха. Знаеха, че е различна.
Но все още не бяха наясно колко дълбока беше разликата.
Е, ето — видяхте какви можеха да бъдат нещата. Гняв и съперничество вместо топлота и остроумни шеги. Е, за себе си аз знам кое от двете предпочитам.
Надявам се това леко повдигане на завесата, скриваща творческия процес, да ви е било поне донякъде интересно. Отначало ми се искаше да оставя всички тези страници празни, за да можете вие да… Така де, да надращите по тях ваша история. Но не ми позволиха, трябвало аз да напиша нещо.
(Но вие пак можете да си надращите история. Ако искате. В белите полета отстрани).
Сега ви оставям. Имам работа. И книги за писане. А и котката ми току-що седна на клавиатурата и не ще да се маха.
Дерек Ланди