Валкирия отвори вратата на колата и наблъска момчето на задната седалка. Тя сама се метна зад волана, без да затваря шофьорската врата. Завъртя ключа и двигателят изрева, а момичето ловко се плъзна на мястото до шофьора и си закопча предпазния колан.
— Колана! — нареди и на Райън.
Момчето послушно закопча и своя колан. После погледна празното шофьорско място.
— Тя сама ли върви? — попита.
— Не ставай глупав — отвърна момичето, без да сваля поглед от библиотеката. — Той просто мрази аз да карам Бентлито, това е цялата работа.
Слабият мъж изхвърча бегом от библиотеката, стиснал шапката си в облечена в ръкавица ръка. Райън примигна. Начинът, по който слънцето блестеше върху плешивата глава на мъжа, я караше да изглежда почти бяла, почти като…
Момчето преглътна. Слънцето нямаше нищо общо. Слабият мъж не беше плешив.
Слабият мъж беше скелет.
А когато скелетът скочи зад волана, Райън запищя.
— Накарай го да млъкне, моля ти се — рече скелетът и колата се стрелна напред.
— Млъкни, Райън — рече Валкирия.
Фоу излетя от входа на библиотеката, тичайки с всички сили, но колата, Бентлито, вече пореше трафика. Райън продължаваше да пищи.
— Райън — повтори Валкирия. — Спри веднага.
— Той е скелет! — изви момчето. — Погледни го само! Онези типове са го убили!
— Не са ме убили — отвърна скелетът, — само ме пооблъскаха малко. Доста всъщност. И единият ме фрасна с писалище. Удряли ли са те с писалище, Райън? Боли.
— Мен са ме удряли с писалище — обади се Валкирия.
— О, да, вярно — сети се скелетът. — Нали боли?
— Боли.
Райън седеше на задната седалка, напълно вцепенен. Валкирия се обърна към него, въздъхна и му се усмихна с онази усмивка, която обикновено пазеше за идиоти, за двегодишни дечица и за двегодишни дечица-идиотчета.
— Здравей — рече. — Аз съм Валкирия Каин. Това е партньорът ми, Скълдъгъри Плезънт. Току-що ти спасихме живота. Можеш да ни се отблагодариш, като поне не повръщаш в колата.
Три
Когато скелетът говореше, долната му челюст се движеше, но език той нямаше. Нямаше и бели дробове, нито пък гласни струни. Изобщо в тялото му нямаше нищо, което да му осигурява глас, но въпреки това Скълдъгъри говореше. Говореше и още как.
— С две думи — почна той, докато пътуваха, — магия съществува. Чудовища също. Магьосници като мен и Валкирия се борят да попречат на други магьосници като Фоу и компания да вършат лоши работи. Ние с нея сме добрите герои, ако ти е толкова важно да ни дадеш някакво определение. Ония в библиотеката бяха злодеите. И ние, и те се опитваме да стоим възможно най-далече от общественото внимание. Всъщност, ако се замислиш по-сериозно над това, което ти казвам, ще видиш, че нещата са си доста ясни.
— Не разбирам — прошепна Райън.
— Така те искам — отвърна Скълдъгъри. — Нямаме кой знае колко време на разположение, затова ще ти се наложи просто да приемеш някои неща.
— Ти си скелет.
— Ами, това е едно от тези неща.
— Но как така се движиш?
Валкирия откопча предпазния колан и се прехвърли при момчето на задната седалка.
— Райън — каза, — светът е забележително място. Пълен е с великолепни неща, с изключителни хора и със завладяващи съзнанието тайни, чието разкриване тепърва предстои. За да не ме дразниш обаче, наистина ще трябва да оставиш всички тези тайни настрана засега и да се съсредоточиш само върху онова, което ти казваме. Той е ходещ скелет. Аз нося прилепнали панталони. Други въпроси да имаш?
— Ъм, не.
— Отлично.
— Докато си с нас, няма защо да се боиш от нищо — обади се Скълдъгъри. — Спасявали сме света вече няколко пъти и сме доста добри в тая работа. В интерес на истината, ако бях на твое място и се бях забъркал в такава каша, щях да се радвам, че съм попаднал точно на нашата компания.
— Скълдъгъри — каза Валкирия, — фасадната татуировка.
— А, да — спомни си скелетът и пръстите му в ръкавици докоснаха костите на ключиците му. Върху черепа му плъзна истинско лице — с нормални черти, кожа и коса. Магьосникът се усмихна на жената, която шофираше една от колите в насрещното, а тя се смръщи от изненада.
— Може да носи истинско лице само по половин час всеки ден — прошепна Валкирия на Райън. — Затова прекалява със социалните контакти.