— Но всичко онова, което стана в библиотеката — отвърна Райън, който за първи път се почувства достатъчно сигурен, че да се опита да сглоби цяло изречение, без да запелтечи, — сигурно вече го излъчват по всички новини.
— Ами всъщност — обясни Валкирия — не го излъчват. Имаме си хора за тая работа. Някъде в рамките на следващия половин час един много мил човек на име Джофри ще убеди всички свидетели на схватката, че изобщо не са видели онова, което всъщност са видели. Той е нашият отговорник по връзките с обществеността — прави така, че обикновеният свят да не ни забелязва, докато си вършим нашите си работи.
Скълдъгъри хвърли бърз поглед през рамо към Райън. В момента имаше тъмна коса, а кожата на фалшивото му лице беше болнаво жълтеникава.
— Магьосници като Джофри усещат, че са по-подходящи за работа, която не включва битки. Такива като него наричаме долавящи — личности със способности на медиуми. Някои долавящи четат мисли, други виждат бъдещето. Джофри пък може да те накара да повярваш в онова, което ти казва. Магьосник-долавящ е и един мъж на име Дийкън Мейбъри. И тук стигаме до твоята роля.
— Никога не съм чувал за него — отвърна Райън.
— Нормално — рече Валкирия. — Аз също разбрах за съществуването му преди няколко дни. Чувала бях за брат му, Дафид, който не е вече сред живите. Очевидно, братята били шестзнаци. Шестима абсолютно еднакви братя Мейбъри. В момента са само четирима, де.
— Този Дийкън Мейбъри… И той ли е мъртъв?
Скълдъгъри отби Бентлито от натоварения булевард и сви по тиха уличка.
— Дийкън беше от долавящите на служба към Убежището — това е нашата щабквартира. Понякога ни се налага да арестуваме непоправими престъпници-магьосници. Ако са достатъчно възприемчиви, възможно е долавящ да влезе в съзнанието им и да имплантира там нова личност. Процедурата винаги е била обект на противоречиви оценки, освен това може да се осъществи успешно, само ако волята на престъпника е слаба, така че старата личност да бъде напълно потисната и новата да заживее самостоятелно със своя биография и нови спомени. Тогава престъпникът има шанс за нормален живот. Работата на Дийкън беше именно имплантирането на нови личности.
— Но той се отегчил от нея — продължи Валкирия. — Говорихме с много хора, които са го познавали преди. Все търсел приключения и силни усещания. Ламтял за пари и власт. А в един момент се замесил с грешните хора — Фоу и бандата му.
Скълдъгъри кимна.
— Много, много гадна групичка. През войната Винсънт Фоу беше наемник. Не ти обяснявам коя война, за да не усложняваме излишно нещата. По всички определения Мърси Чариънт не е нищо друго, освен серийна убийца. Както, вярвам, ще се съгласиш, Облоки е нещо като кретен. Само че кретен — дивак. И за капак — Самюъл.
Валкирия направи отвратена физиономия.
— Проклети вампири.
Райън седна на ръба на седалката.
— Оня беше вампир? Оня, дето приличаше на счетоводител?
— За вампири не говорим — предупреди го Скълдъгъри.
— Но беше посред бял ден. Как е възможно за него да е навън, при положение, че…
— За вампири не говорим! — сряза го Валкирия.
Райън се сви.
— Извинявайте — промърмори.
— Не се шашкай — обясни му Скълдъгъри. — Просто Валкирия ходеше с един вампир, това е цялата работа.
— Не сме ходили — на секундата подскочи момичето.
Скълдъгъри вдигна ръка.
— Кой съм аз, че да осъждам хората.
Валкирия се навъси и пак погледна Райън.
— Та, значи, Дийкън Мейбъри се забъркал с бандата на Фоу, а бандата на Фоу са откачалки до един. Някои хора искат да завладеят света. Други — да променят света. Фоу и компания искат да унищожат света — момичето поклати глава. — Идиоти.
— Нихилисти — поправи я Скълдъгъри.
— Идиоти — повтори Валкирия. — Райън, съществува едно нещо, наречено Машината на Страшния съд. Да, знам как звучи. И, да, точно толкова тъпо е, колкото е и името му. Някакъв гений се олял и построил бомба, която може да ликвидира цялата планета. Геният твърдял, че я е създал, за да може в случай, че Безликите някога се завърнат, да се самоубием колективно и да убием и тях заедно с нас, така че никога повече да не могат да пътуват през измеренията и да заразяват със себе си други реалности.
Челото на Райън се набръчка.
— Безликите?
— Нали се разбрахме за усложняването на нещата — обади се Скълдъгъри.
— Да, извинявай, Райън — поправи се Валкирия. — Както и да е, затова съществува Машината. Та, значи, съществува си тя, стои си някъде тихо и кротко, на никого не пречи и, не щеш ли, преди няколко години я открадват. Открадват я Фоу и бандата му и я скриват, което трябва да си е било нелека задача, щото Машината е по-голяма от къща.