Франсин примигна през сълзи.
— Що за нещо е било това — голямо като къща?
Челото на Райън се сбръчка. На този въпрос нямаше отговор.
— Къща — побърза да се намеси Валкирия. — Къща беше. Дийкън я наглеждаше вместо нас, пазеше я. Една от онези, преносимите къщи, сещате ли се?
— Преносима къща? — повтори Франсин.
— Нещо такова. Е, малко по-големичко. Помните ли Дийкън някога да е споменавал или посещавал складове или халета за съхранение на вещи?
Франсин се замисли.
— Ами… Веднъж го чух да говори по телефона. Помня, че ставаше дума за документацията от склада, която била толкова много, че му задръствала архива.
— Тази документация трябва да е някъде тук значи — каза Скълдъгъри и се върна при кантонерката. Валкирия влезе в спалнята и се зае да я преравя щателно.
— Сбърках ли, като казах това? — попита Франсин.
— Не — отговори Райън. — Всъщност, страшно ни помогнахте. Бихте ли желали нещо? Чаша чай може би или…?
— Ще се прибирам у дома — отказа Франсин и бавно се надигна. — Трябва да си полегна. Всичко това е… твърде голям шок за мен.
— Наистина съжалявам — отвърна Райън.
Жената му се усмихна слабо, направи крачка и се олюля. Райън с един скок се озова до нея и я подкрепи.
— Ще ви помогна — рече.
— Благодаря ти — отвърна жената. По бузата й се търкулна сълза. — Много си мил.
Докато Валкирия и Скълдъгъри претърсваха, Райън закуцука с Франсин към апартамента й по-надолу по коридора на стълбищната площадка. Жената не тежеше, но беше доста тромава.
— Приятелите ти са малко чудновати — рече му.
— Знам.
— Девойчето е много хубавко обаче. Гадже ли ти е?
Райън се засмя и усети как се изчервява.
— Не. Всъщност, току-що се запознахме.
— Апартаментът ми е точно зад ъгъла — махна с ръка напред Франсин и подсмръкна. — Искаш ли един съвет? Не прави същата грешка, която аз допуснах с Дийкън. Кажи й какво чувстваш.
— Ама ние наистина току-що се запознахме.
— Но ти я харесваш, нали?
— Ами да, май че да.
Завиха зад ъгъла на площадката.
— Не изпускай момента — рече Франсин. — Никога не знаеш дали ще имаш втора възможност да бъдеш щастлив.
— Ще си помисля — обеща момчето с надеждата жената да смени темата, преди някой да ги е чул какво си говорят.
— Апартаментът ми е онзи в дъното — рече жената и поизправи гръб. — Ти наистина си едно много мило момче. Така добре възпитано, изпрати ме чак до нас.
— Не ми е никакъв проблем.
— За съжаление — отвърна Франсин — ще стане.
— Моля? Кое какво ще стане?
— Проблем — каза Франсин. — Ще ти стане много, много голям проблем.
В този момент от апартамента в дъното излезе Винсънт Фоу.
Пет
Райън се извъртя, сграбчи Франсин и се опита да я повлече след себе си, но тя само се разсмя в отговор. Преди момчето да успее да извика за помощ, ръката й го стисна за гърлото и го затегли към вратата в дъното. Райън се бореше и риташе, но жената беше твърде силна и в следващия момент двамата вече бяха в апартамента и Винсънт Фоу затвори вратата зад тях.
Франсин пусна Райън, момчето отскочи назад и почти се блъсна в Облоки. Самюъл наблюдаваше сценката от ъгъла на стаята.
— Ако пищиш — рече Фоу, — ще те убием.
— А после ще убием и Валкирия — допълни Франсин. Погледна Фоу и се захили. — Момченцето малко си пада по нея.
Фоу повдигна вежда.
— Тъй ли било? Е, Райън, отлично те разбирам — хубавица е тя. Ако бях с няколкостотин години по-млад, щях да съм пръв на опашката, повярвай ми! Не съм никак сигурен обаче дали Валкирия ще успее да види каквото и да било у теб. Ти май май не си й от категорията. Не се обиждай, ама си доста… тривиален.
— Може би се надява тя да го хареса заради чувството му за хумор — изкикоти се Облоки.
— Крехката любов на младостта! — рече Фоу едва ли не с копнеж в гласа. — Ако извадиш късмет, може дори да получиш възможност да признаеш на момиченцето вечните си чувства към нея, но това ще стане, само ако правиш точно каквото ти заповядам.
Устата на Райън беше толкова пресъхнала, че гласът му излезе като хрип.
— Няма да ви помогна да унищожите света.
— Ще ни помогнеш и още как.