— Точно така.
— Искате да кажете, че притежателят на тези чертежи, без да има останалите седем, би могъл да построи подводната лодка „Брюс — Партингтън“?
— При запитването в адмиралтейството аз се изказах в този смисъл. Днес, когато отново преглеждах чертежите, се оказа, че това не е съвсем вярно. Двойните прегради с автоматичните клапи са изобразени на един от седемте чертежа. Но мисля, че ако някоя чужда държава реши да запълни този пропуск, няма да бъде особено затруднена.
— В такъв случай остава, че трите липсващи чертежа имат огромно значение.
— Това е безспорно.
— Други въпроси нямам. С ваше позволение ще се заема с разглеждане на помещението.
Той прегледа ключалката на сейфа, входната врата и най-после железните капаци на прозорците. Едва когато излязохме отпред в малката градинка, лицето му просветна. Под прозореца растеше храст, чиито клонки бяха на места огънати, а някъде и счупени. С лупата той огледа храста и почвата около него, След това накара старшия чертожник да затвори железните капаци на прозореца. Обърна ми внимание, че двете половинки не прилепват плътно, следователно от улицата можеше да се вижда какво става в кантората.
— През тези три дни следите са се изличили. Сега за нас те не значат нищо. Е, Уотсън, аз мисля, че няма какво да правим повече в Уулуич, Може би в Лондон ще попаднем на нещо по-интересно.
Но преди отпътуването ни от Уулуич ние се натъкнахме на един нов факт. Касиерът на билетната каса твърдеше с увереност, че е видял в понеделник вечерта Кадоган Уест — когото отлично познавал — и че Уест е тръгнал за Лондон с влака, който пристига в Лондон Бридж в 8 часа и 15 минути, Уест е бил сам и е поискал билет от трета класа. Касиерът е бил поразен от неговата нервност и вълнение. Ръцете му треперели до такава степен, че той не можал сам да прибере остатъка от парите и се наложило касиерът да му помогне. От разписанието се виждаше, че влакът в 8 часа и 15 минути е бил първият, с който Уест е можел да пътува, след като се е разделил с госпожица Уестбъри в 7 часа и 30 минути.
— Да съпоставим още веднъж фактите, Уотсън — каза Холмс след половинчасово мълчание. — Не мога да твърдя дали някога ни е попадал по-интересен случай. Все пак ние постигнахме нещо. Длъжен съм да призная, разпитите, които проведохме в Уулуич, значително утежниха положението на Уест. Но разглеждането на прозореца и обстановката около него дадоха нова насока на моите предположения. Да допуснем за момент, че към него се е обърнал чуждестранен агент. Можем да предположим, че той е бил впечатлен от предложението му, тъй като подобна мисъл е изказал и пред годеницата си. Добре. Да допуснем, че на път за театъра изведнъж в мъглата той е забелязал фигурата на този агент. Уест е бил човек на внезапните решения. Той без всякакви обяснения напуска госпожица Уестбъри и тръгва в тъмното след този човек. Да не забравяме, че улицата, по която са се движили, минава покрай кантората. Поради недоброто уплътняване на железните капаци на прозорците, той вижда цялата сцена на открадването на чертежите. Ако всичко дотук е вярно, отпада необходимостта да си обясняваме защо са откраднати оригиналите, а не се е наложило да се изнасят копия от чертежите. Мисля, че дотук не допускаме никаква грешка.
— Добре, а по-нататък?
— Тук вече се затруднявам. Най-естественото в такива случаи е Уест да хване крадеца и да вдигне тревога. Защо не е постъпил така? Може би извършителят да е висш чиновник? Това би обяснило поведението на Уест. Второ. Ако крадецът е избягал и младият човек е заминал за Лондон, тогава би следвало, че Уест го познава добре и следователно знае адреса му. И в двата случая е без съмнение фактът, че е трябвало да се бърза и затова девойката е била изоставена в мъглата. Оттук нататък инстинктът ми е безсилен и между това, което току-що предположих, и поставянето на тялото върху покрива на вагона, лежи цяла бездна. Ако Майкрофт ми изпрати исканите адреси, ще продължа разследването по две направления.
Както трябваше и да се очаква, на Бейкър стрийт ни очакваше писмо, донесено от държавен куриер. Холмс погледна листа и ми го подхвърли. То съдържаше следното:
„Има множество дребни шпиони, но такива, които биха били способни да извършат нещо подобно, са малко. Заслужават особено внимание трима: Адолф Майер, 13 Грийт Джордж стрийт, Уестминстър; Луи Ларатьор, Кемден Меншънс, Нотинг Хил; Хюг Оберщайн, 13 Коулфилд Гардънс, Кенсингтън. За последния е известно, че в понеделник се е движил из града и после е отпътувал. Радвам се, че работата ви напредва. Правителството очаква резултати с голямо нетърпение. Запитване е направено и от най-високата личност. Зад вас при нужда стоят всички сили на държавата.