Агата Кристи
Кражбата на облигации за един милион долара
— Колко много кражби на облигации станаха напоследък! — забелязах една сутрин, оставяйки вестника настрани. — Поаро, нека забравим за малко детективската наука и се позанимаем с престъпленията.
— Иска ви се, как му казвате вие — да хванете нишката по най-бързия възможен начин?
— Чуйте какъв е последният голям удар. Лондонската и Шотландската банка изпратили за Ню Йорк Облигации на свободата1 на стойност един милион долара на борда на парахода „Олимпия“ и те по най-фантастичен начин изчезнали.
— Ако не беше mal de mer2 и трудният за прилагане метод на Лавергие за прекосяването на Ламанша, аз самият с голямо удоволствие бих попътувал на тези големи лайнери — промърмори замислено Поаро.
— Да, наистина — възкликнах с ентусиазъм. — Някои от тях са истински дворци; с плавални, шезлонги, ресторанти, палмови кътчета — човек трудно може да повярва, че е в морето.
— Аз лично винаги усещам, когато съм в морето — тъжно промълви Поаро. — А всички тези дреболии, които изброихте, не ме вълнуват; но помислете, приятелю, за гениите, които пътуват там инкогнито. На борда на тези плаващи дворци, както сам справедливо ги нарекохте, човек може да срещне елита, haute noblesse3 на криминалния свят.
Засмях се.
— Ето, значи, откъде идва вашият ентусиазъм! Бихте искали да кръстосате шпаги с човека, който е задигнал облигациите?
Хазайката ни прекъсна:
— Една млада дама иска да ви види, мистър Поаро. Ето визитната й картичка.
На картичката пишеше: „Мис Есме Фаркуър“; Поаро се наведе да вдигне една случайно паднала на земята троха и след като внимателно я пусна в кошчето за книжни отпадъци, кимна на хазайката да покани дамата.
След около минута в стаята бе въведено едно от най-очарователните момичета, които някога съм срещал. Беше на около двадесет и пет години, с големи кафяви очи и прекрасна фигура. Добре облечена и със сдържани маниери.
— Моля ви, седнете, mademoiselle. Това е приятелят ми Хейстингз, който ми помага при решаване на моите малки задачи.
— Боя се, че идвам днес с голяма задача при вас, мосьо Поаро — каза момичето и след като ми се поклони мило, седна. — Предполагам, че сте чели вече вестниците, имам пред вид кражбата на Облигациите на свободата на борда на „Олимпия“
По лицето на Поаро трябва да се бе изписала изненада, защото тя побърза да продължи:
— Без съмнение, питате се, какво общо имам аз с тези сериозни учреждения — Лондонската и Шотландската банка. В известен смисъл — нищо, а от друга страна — много нещо ме свързва с тях. Мосьо Поаро, аз съм сгодена за мистър Филип Риджуей.
— О! Мистър Риджуей…
— Той отговаряше за облигациите, когато бяха откраднати. Той, разбира се, не може да бъде обвинен в нищо. Грешката в никакъв случай не е негова. Независимо от това, той е почти обезумял от тревога по случилото се. Чичо му твърди, че по невнимание е споменал някъде, че облигациите са у него. Това е страшна пречка за кариерата му.
— Кой е чичо му?
— Мистър Вевъсуър, един от генералните директори на Лондонската и Шотландската банка.
— Бихте ли ми разказали цялата история, мис Фаркуър?
— Добре. Както знаете, банката искаше да разшири влиянието си в Америка и с тази цел бе решено да се изпратят един милион долара във вид на Облигации на свободата. За куриер мистър Вевъсуър избра племенника си, който от дълги години се ползува с доверието на банката и е компетентен по всички подробности на банковите операции. „Олимпия“ отплува от Ливърпул на 23-ти, а облигациите са били връчени на Филип сутринта на същия ден от мистър Вевъсуър и мистър Шоу, двамата генерални директори на Лондонската и Шотландската банка. Те били преброени, опаковани и запечатани в негово присъствие, след което той заключил пакета в куфара си.
— Куфар с обикновена ключалка ли?
— Не, мистър Шоу настоял фирмата „Хъбз“ да постави специална ключалка. Както вече казах, Филип прибрал пакета на дъното на куфара си. Кражбата е станала само няколко часа преди пристигането в Ню Йорк. Параходът бил щателно претърсен, но без резултат. Облигациите изчезнали буквално като дим.
Поаро направи гримаса.
— Но не са изчезнали напълно, тъй като чух, че са били продадени на малки части половин час след като „Олимпия“ е влезнала в пристанището. Е, няма съмнение, че следващото нещо, което трябва да сторя, е да се срещна с мистър Риджуей.
— Тъкмо исках да ви поканя да обядваме в Честър чииз4. Филип ще бъде там. Имам среща с него, но той още не знае, че ще се консултирам с вас по неговия въпрос.
1
Облигации на свободата — облигации на правителството на САЩ, пуснати през двайсетте години. — Б. пр.