— Фортие извърши последното си злодеяние. — Алекс погледна към Ники. — Няколко дни, след като му върнах дълга, той сложи край на живота си.
— Милостиви боже — прошепна Ники и здрави стисна ръката на Алекс.
— Ще кажа само, че така му се пада — заяви Лорна.
— Колкото и да заслужаваше само омраза — заяви Ники, — аз изпитвах единствено съжаление към него. Мисля, че му се искаше да се промени, но раните бяха прекалено дълбоки.
— Може и да си права — съгласи се Алекс. — Оставил е доста пари на Лизет. Мисля, че въпреки всичко е бил влюбен в нея.
Ники преглътна внезапно бликналите си сълзи.
— Дано да й потръгне.
— Лизет е още млада и не знае какво иска. Сега ще може спокойно да избере пътя си.
Саймън, застанал на няколко метра от тях, се изкашля подканящо и всички се извърнаха към него.
— Не искам да прекъсвам приятната ви среща, но капитанът вика да тръгваме, пък аз още не съм си целунал булката.
Всички се засмяха и Лорна намигна на Ники.
— Е, имаме време да наваксаме, нали, мъжо? — Тя решително отиде при слабоватия момък, хвърли се на шията му и наведе главата му, за да го дари с дълга, чувствена целувка.
— Мисля, че си намерих мъж на място — заяви тя с доволна усмивка.
Саймън се засмя.
— Може да ти се струвам малко плах, ама като се мушнем под юргана, ще видиш колко съм добър наистина.
Лорна се изчерви, Саймън също, сякаш просто не можеше, да повярва, че е изтърсил такова нещо. Като се сбогуваха и си пожелаха всичко най-хубаво, пътниците се разделиха, а Рам пое към пристанището.
— Е, жено — рече Алекс, имитирайки Саймън, — защо не взема да те пъхна под юргана, та да видиш какъв късмет си изкарала? — Очите му станаха по-тъмни и той впи поглед в гърдите й.
— Доколкото си спомням — подкача го Ники, — ще трябва да си заслужа онези две хиляди долара, което даде за мен. Най-добре е да започна веднага.
Алекс тихичко се засмя. Измъкна от вътрешния джоб на палтото си един документ, разгъна го и го подаде на Никол.
— Дори да беше казала „Не“, пак щях да ти го дам.
Никол прочете думите, които й бяха причинили толкова страдания. С решителен жест скъса договора на две и още на две.
После се засмя и посочи красивия венчален пръстен с диамантите и аквамарина.
— Този договор е далеч по-обвързващ. Отсега нататък ще бъда твоя завинаги.
— Грешиш, скъпа моя. Аз ще ти принадлежа. Ти просто не знаеше, че още от самото начало бях твой.
Ники го целуна, без да обръща внимание на завистливите погледи на минувачите. Усещаше само слънчевите лъчи по гърба си и силните ръце на своя съпруг, обгърнали тялото й. Сега тя бе Никол Сен Клер дьо Вилие, съпруга и любима на Алекс. Щеше да го обича вечно.
Скоро ще се завърнат в Бел Шен. Към живота, който заслужаваше. Най-сетне ще се прибере у дома.