— Вие не сте тукашни — каза тя и бавно отстъпи назад.
По-дребният, набит мъж с посивели коси, ленени панталони и риза на червени карета, също се приближи.
— Ами-и, видяхме те как събираш ягоди с твойта дружка. Та си рекохме, я да идем да им речем здрасти.
— Тези земи принадлежат на семейство Кристоф. Вие нямате право да стъпвате тук.
Високият се изхили.
— Теб пък какво те засяга? Ти не си от тях, то си личи. — Очите му се спуснаха по старата й, излиняла басмена рокля, която висеше отгоре й като чувал. — Хубавичка е, а Честър?
Запази спокойствие — заповяда си тя на английски — езика, който ползваше обикновено. Това бе любимата фраза на майка й.
— Моля господата да ме извинят, но в къщата ме очакват.
Тя се опита да ги заобиколи, но мъжът, когото нарекоха Честър, я хвана за ръката.
— Никъде няма да ходиш — поне засега. — И той рязко дръпна надиплената й яка, впи нокти в изтънелия син плат и го раздра.
— Махайте се! — Ники ритна мъжа по пищяла и се опита да се освободи, но Честър само затегна хватката си. Изруга грубо и с доволна усмивка я притисна до, гърдите си, обгръщайки талията й с коравата си ръка.
— Не се даваш лесно, личи си. Много обичам жената малко да се подърпа.
Тя потръпна, като усети хладния ветрец по оголената си кожа и студената, влажна ръка на мъжа, която се плъзна нагоре по ръката й.
— Пуснете ме! — Ники се съпротивляваше с всички сили, но високият мъж само се изсмя. Притисна тялото й още по-силно и я повлече към една тревиста вдлъбнатинка, заобиколена от бръшлян и високи храсти.
— Подскачай колкото си щеш — каза той и я тръшна на земята. — Ние с Били така и така ще те оправим. Избери сама дали ще е с бой или без. За нас е все едно как ще си направим удоволствието.
Тя отново се опита да извика, но той затисна устата й с ръка, съдра излинялата й синя рокля и смъкна голямата фуста.
Сигурно е само лош сън! — помисли си Ники. Но не беше. Едно непознато досега чувство — страхът — стегна гърлото й. Той приклещи бедрата между мършавите си дълги крака, докато Били вдигна ръцете й над главата. Двамата заоглеждаха гърдите й, които с нежна белота се надигаха над корсета.
Сърцето на Ники заби лудо от паника и отчаяние. Защо не послуша Мишел? Какво да прави сега, за бога?
Едва след миг забеляза, че мъжете я оглеждат някак по-особено, явно бяха изненадани от дантелените й гащички, от снежнобелия корсет и от скъпата бродирана ризка, които напълно контрастираха с износената й рокля.
— Тая с джуфките не ще да е селянка — отбеляза Бил.
Честър изруга тихо. За миг сякаш се поколеба и Ники придоби кураж. Опита се да го сплаши, като му каза колко богат, и влиятелен е баща й, но дланта му заглуши думите й.
— Вече е все тая — отсече най-сетне. — Кат сме стигнали до тук… Пък и тъй ми е напращяло — продължи той ухилен, като оголи жълтите си зъби, — че не мога да се удържа.
С тези думи двамата привдигнаха Ники и се заеха с връзките на корсета й.
— Я ми подай ловджийския нож, Били.
Набитият се изсмя и измъкна от кожената торба, окачена на колана му, огромен арканзаски нож. Такова острие Ники бе виждала само у мъжете в доковете на Ню Орлиънс. Един слънчев лъч проблесна по тежката ръкохватка и събуди у Ники първо пълен ужас, после нови страхове и най-сетне — кураж за действие.
Усети, че двамата бяха разхлабили хватката, отскубна се и заби коляно между краката на по-високия. Възнаградена бе с едно гръмогласно „Ох!“, последвано от мъчителния му стон, с който той се изтърколи на земята. Ники не изчака нисичкия да реагира, а се втурна към конете им, които бе съгледала на близката просека.
Моля те, господи, шепнеше тя, защото знаеше, че трябва чудо да стане, за да успее да стигне до конете, да развърже единия и да се метне на седлото, преди нисичкият да я настигне.
Чудото й се яви под формата на усукана лиана. Тя чу тежките стъпки на преследвача си, запъхтяното му дишане и пороя от псувни, когато се препъна и се тресна на земята. По-късно ще кажа сто пъти Аве Мария, закле се тя и продължи да тича.
Достигна разтреперана до конете. Ах, само ако успее да развърже и втория и да го прогони… Но шишкото се бе надигнал и я следваше по петите. Тя смогна да отвърже само по-дребното конче, една кобилка, която изглеждаше добра бегачка, и се метна на седлото. За първи път в живота си Ники яздеше като мъж, усещането бе ново и неприятно. Но нямаше друг избор, затова залегна над кобилата, заби токове в хълбоците на животното и хукна в галоп през просеката.
Хвърли поглед назад и видя, че Честър се опитва да й отсече пътя към господарския дом. Оставаше й само да поеме към града — едва ли другият ще я последва натам! Но тропотът на копитата зад нея й подсказа, че не се бе поколебал.