— Имам един въпрос — казах.
— Питайте!
— Какво стана с… него?
Сибелиус мълчи малко, преди да отговори. Може би размисли дали трябва да ми каже. Но решава.
— Волгерът Лучиано, лекар и еретик, бе изгорен на клада във Вертхайм на пети декември хиляда петстотин двадесет и четвърта година… по вашето летоброене. В същия ден градът въстана и отрядите от Тюрингия влязоха през градските врати. Това е.
Тъжно ми е за Лучиано и малко му завиждам. Той е бил силен. А аз ще бъда ли?
— Сега трябва вие да ми отговорите — казва Сибелиус. — Това, което искахте, аз изпълних. Желаете ли да бъдете последният опит?
— Да! — отговарям аз.
— Наистина ли? Помислете! Зависи само от вас.
— Да!
И аз ставам от креслото, а той продължава да ме гледа с кръглите си очи, които стоят като чужди на пергаментовото му лице.