В първия миг Магда не позна предмета вътре. Цветът му бе син, тъмно, стоманено син, предметът беше от непознат за нея метал. Приличаше на издължен клин — дълго, заострено парче метал с две остри режещи страни. Като меч. Ето какво беше! Меч! Двуостър меч. Само че нямаше дръжка, а дълъг шип, който сякаш бе пригоден за вътрешната част на ръкохватката. Какво огромно и страшно оръжие щеше да е това, ако бъде снабдено с дръжка!
Погледа й бе привлечен от вдлъбнатини по острието — беше покрито със странни символи. И тези знаци не бяха гравирани, а дълбоко врязани в блестящата синя повърхност на метала. Магда прокара пръст по тях. Символите бяха рунически знаци, ала каквито никога досега не беше виждала. Познаваше добре скандинавските и германските рунически символи, произхождащи някъде от мрачните времена на Средновековието и дори от по-рано. Но тези изглеждаха далеч по-стари. В тях се долавяше някаква свръхестествена античност, която будеше безпокойство. Струваше й се, че се движат и поклащат. Мечът в ръцете й беше стар — толкова стар, че тя се питаше кой или какво ли го е изковало.
Вратата на стаята хлопна шумно.
— Какво търсиш тук?
Магда подскочи при тези думи, капакът се изплъзна от пръстите й и покри острието. Тя се извърна, за да се изправи пред Глен с разтуптяно от уплаха и изненада сърце. И вина.
— Глен, аз…
Беше разгневен.
— А мислех, че мога да ти вярвам! Какво се надяваше да откриеш тук?
— Нищо… дойдох, защото търсех теб — не можеше да разбере защо е така разярен. Имаше право да бъде обиден, но чак пък…
— И да не мислеше, че ще ме откриеш в гардероба?
— Не! Аз…
Какво ли се мъчеше да обясни? Всичко би изглеждало глупаво. Нямаше никаква работа тук. Беше сгрешила, знаеше го и се чувстваше ужасно виновна. Но от друга страна, не беше се промъкнала тук за да краде. Докато в нея се пробуждаше яд от несправедливо грубото му държание, тя намери сили най-сетне да срещне погледа му.
— Заинтригувана съм от теб. Дойдох да поприказваме. Аз… приятно ми е да сме заедно, но знам толкова малко за теб. — Тя сведе глава. — Обещавам да не се повтори.
Тя пое към коридора, възнамерявайки да го остави насаме с неговата накърнена интимност, но така и не стигна до вратата. Когато минаваше покрай него, Глен вдигна ръце, и ги положи нежно, но твърдо на раменете й. После я завъртя към себе си. Погледите им се кръстосаха.
— Магда — заговори той, после я притегли към себе си, покри устните й със своите и я стисна в обятията си. В първия миг Магда бе завладяна от желанието да се съпротивлява, да блъска с юмруци по гърдите му, но това бе само един рефлекс, който изчезна пометен от надигналата се в нея гореща вълна на желанието. Тя плъзна ръка по врата му, притисна се и се потопи в излъчването, което идеше от него. Езикът му разтвори устните й и я изненада със своята пламтяща жар — никой досега не бе я целувал така страстно. Ръцете на Глен галеха тялото й през дебелия слой дрехи, плъзгаха се по бедрата и набъбналите й гърди, оставайки навсякъде приятна топлина. Докоснаха шията й, после разкопчаха забрадката и я запратиха встрани. Пръстите му опипаха трескаво копчетата на жилетката и се заеха да ги разкопчават. Тя не направи никакъв опит да го спре. Дрехите й сякаш се бяха смалили и я стягаха, в стаята неочаквано бе станало толкова горещо… жадуваше незабавно да ги свали.
После настъпи съвсем кратка пауза, в която все още можеше да сложи край, да се отдръпне и да избяга. Докато Глен разтваряше жилетката й, някакъв глас в нея шепнеше: Аз ли съм това? Какво става с мен? Това е безумие! Ала това бе гласът на старата Магда, онази Магда, която бе останала сама на този свят, след смъртта на майка й. И този глас бе заглушен от един друг — странен и непознат глас на жена, израснала сред руините на всичко онова, в което бе вярвала старата Магда. Друга и непозната Магда, пробудила се от жизнената сила, която пламтеше като ослепително слънце в мъжът до нея. Миналото, традициите и задръжките бяха изгубили своя смисъл, а утрешният ден бе далечно място, което можеше и да не види никога. Имаше само сега. И Глен.
Жилетката се смъкна от раменете й, почти веднага я последва и ризата. Магда почувства внезапна възбуда, когато косата й докосна оголения й гръб и раменете й. Глен дръпна надолу тясната фанела, оголвайки набъбналите й гърди. Без да откъсва устните си от нейните, той прокара пръсти по гърдите й, като притискаше леко зърната и чертаеше кръгове по настръхнала й кожа. От гърлото на Магда се надигаха стенания. Устните му най-сетне оставиха нейните и се спуснаха по шията до трапчинката между гърдите й, оттам до зърната — едно по едно, като езика му следваше около тях кръговете, нарисувани от пръстите му. Тя извика дрезгаво, зарови ръце в косите му и изви тялото си към него, потръпвайки от екзалтираните вълни, които пулсираха дълбоко в таза й.