До ушите му стигна отмерената крачка на есесовците, които минаваха под прозореца. Коридорът отвън също се охраняваше. Беше се погрижил за това. Не че оловен откос от шмайзер би спрял извършителя на убийствата — просто се надяваше, че часовоите ще са първите жертви и така ще му позволят да преживее още една нощ. Така че, онези отвън да си отварят очите, колкото и да са изморени! Беше накарал всичките си хора да участват в рушенето на крепостта, особено в района около неговата стая. На десетина метра наоколо бяха пробити дупки във всяка стена, но не откриха нищо. Нямаше никакви тайни входове към неговите помещения, нито следа от скривалище.
Кемпфер отново се разтрепери.
Стаята се изпълни със здрач и хлад както в предишните нощи, но Куза бе твърде изморен и отпаднал, за да се обърне и да посрещне лице в лице Молашар. Запасите от кодеин бяха привършили и ставите му се раздираха от трудно поносими болки.
— Как влизаш и излизаш от стаята ми? — запита той. Цяла вечер бе прекарал с лице към тайната плоча в стената, ала Молашар се бе появил неочаквано зад него.
— Имам си свои начини за придвижване, които не изискват врати или тайни проходи. И които са неразбираеми за теб.
— А също и много други неща — прошепна Куза без да прикрива отчаянието в гласа си.
Денят беше направо отвратителен. Не само постоянната болка го бе измъчвала, но и съзнанието, че с нищо не може да помогне на своите обречени сънародници. Беше решил да преговаря с Молашар, да се помъчи да го убеди. Но за какво? Да унищожи майора? Магда беше права тази сутрин: да спрат Кемпфер би означавало само да забавят неумолимото. Смъртта му дори би влошила положението. Възможно е да предизвикат още по-жестоки репресии срещу румънското еврейство с убийството на един офицер от SS. Още следващата седмица в Плойещи ще бъде изпратен друг комендант. Какъв смисъл имаше тогава всичко? Времето беше на страната на германците. Печелеха битка след битка, в краката им падаха могъщи държави. И сякаш нищо не можеше да ги спре. А когато накрая завладеят целия свят, техния безумен водач ще може най-сетне до осъществи мечтата си за чистота на нацията.
Така че, в края на краищата, какво значение биха имали за историята отчаяните усилия на един сакат професор?
Но най-неприятна бе парещата съзнанието мисъл, че Молашар се бои от кръста… бои се от кръста!
Молашар изплува в полезрението му и се зае да го разглежда. Странно, помисли си Куза. Или до такава степен съм потънал в самосъжаление, че не го забелязвам, или вече привикнах с присъствието му. Тази вечер не чувстваше смразяващия страх, който досега винаги бе придружавал появата на Молашар. Може би вече му беше все едно.
— Мисля, че скоро ще умреш — неочаквано изрече Молашар.
При тези думи Куза подскочи.
— От твоите ръце ли?
— Не. От твоите.
Нима Молашар можеше да чете мисли? Цял следобед Куза бе обсъждал подобна възможност. Самоубийството би решило много проблеми. Първо — Магда ще бъде свободна. Ще може да избяга от лапите не есесовците и Желязната гвардия. Да — тази мисъл наистина му бе хрумнала. Но все още не знаеше как да го стори… а и не му достигаше смелост.
Куза отклони поглед встрани.
— Може би. Но ако не го сторя аз, ще го направи майор Кемпфер в неговия лагер на смъртта.
— Лагер на смъртта ли? — Молашар се приведе напред, вдигнал неразбиращо вежди. — Място, където хората се събират за да умрат?
— Не. Място, където ги откарват насила за да ги избият. Майорът ще изгражда такъв лагер недалеч от тук на юг.
— За да избива власи? — внезапно разярен Молашар оголи дългите си остри зъби. — Някакъв германец е дошъл тук за да избива моя народ?
— Те не са ти сънародници — отвърна Куза, неспособен да таи истината. — Те са евреи. Не принадлежат към онези, за които би се погрижил.
— Аз решавам за кого да се грижа! Евреи ли? Но във Влашко няма евреи — или са съвсем малко.
— Така е било по времето, когато си издигнал крепостта. Но през следващите векове моят народ е бил принуден да се пресели тук от Испания и останалата част на Западна Европа. По-голямата част от бежанците се установили в Турция, но не малко отседнали в Полша, Унгария и Влашко.
— Твоят народ? — погледна го изненадано Молашар. — Значи ти си евреин?