Куза кимна, очаквайки да последва съкрушителна вълна на антисемитизъм. Но вместо това Молашар попита:
— Но си и влах, така ли?
— Влахия и Молдова сега са обединена в държава, която се нарича Румъния.
— Имената се менят. Тук ли си бил роден? Тук ли са родени евреите, за които ще строят лагера на смъртта?
— Да, но…
— Значи те са власи!
Куза почувства, че търпението на Молашар се изчерпва, но не можеше да мълчи:
— Но те са потомци на емигранти.
— Това няма значение! Баща ми е дошъл от Унгария. Нима аз, който съм роден на тази земя, не съм истински влах?
— Прав си, разбира се.
Разговорът му се струваше безсмислен. Дано по-скоро да свърши.
— Така е и с евреите, за които говориш. Те са власи и значи са мои сънародници! — Молашар изправи рамене. — И няма да позволя на нито един германец да нахлува в родината ми и да избива моя народ!
Колко характерно за неговата епоха — мислеше си Куза. — Обзалагам се, че е гледал като на нещо съвсем естествено, когато другарите му боляри са избивали своите селяци. И без съмнение увлеченията по набиване на кол, проявявани от Влад са му доставяли удоволствие. Въобще за влашкото знатно съсловие е било нещо естествено да редуцират броя на населението. Но дръзне ли чужденец да го стори…
Молашар бе отстъпил в сенките отвъд светлината на крушката.
— Разкажи ми за тези лагери на смъртта.
— Бих предпочел да не говорим за това…
— Разказвай!
Куза въздъхна.
— Ще ти кажа каквото зная. Първият е бил построен в Бухенвалд, или може би в Дахау, преди близо осем години. Има и други — във Флосенбург, Равенсбрук, Натцвайлер, Аушвиц и още много, за които вероятно малко хора знаят. Скоро и Румъния ще има свой лагер — или Влахия, ако предпочиташ — а до едно година ще построят още. Тези лагери се строят с една единствена цел — да бъдат събрани в тях хора от определен тип, милиони, а после да бъдат подложени на изтезания, принудителен труд и последващо унищожение.
— Милиони?
Куза не можеше да разбере какво точно вълнува събеседника му, но не се съмняваше, че той не е в състояние да схване смисъла на чутото. Молашар бе като сянка сред сенките, движенията му бяха развълнувани, почти трескави.
— Милиони — повтори Куза.
— Аз ще убия този германски майор!
— Това няма да помогне. Има хиляди като него и те ще дойдат тук. Може би ще успееш да избиеш част от тях, но рано или късно ще научат за теб и ще те премахнат.
— Кой ги изпраща?
— Водачът им се нарича Хитлер…
— Цар? Принц?
— Не… — Куза затърси подходяща дума. — Мисля, че войвода ще е най-разбираемо за теб.
— Аха! Войвода! Тогава ще убия него и те ще престанат да идват.
Молашар бе произнесъл тези думи бавно и уверено, но въпреки това Куза почти не бе в състояние да ги осмисли.
— Какво каза?
— Господарят им Хитлер — когато възстановя силите си ще изпия живота от него!
Куза се почувства така, сякаш целия ден бе драпал нагоре от дъното на океана за глътка въздух. А след думите на Молашар бе изплувал и поел с пълни гърди. Ала знаеше колко лесно е човек да потъне отново.
— Няма да успееш! Пазят го грижливо! И е чак в Берлин!
Молашар отново излезе на светло. Зъбите му бяха оголени и този път лицето му бе разкривено в подобие на усмивка.
— Охраната му едва ли ще е по-ефективна от всички мерки, които предприеха неговите слуги тук, в моята крепост. Колкото и залостени врати да има, колкото и въоръжени хора да го пазят, стига да пожелая аз ще се добера до него. И колкото и далеч да е от тук, ще го стигна, събера ли веднъж силата си.
Куза едва владееше вълнението си. Ето я последната надежда — по-голяма отколкото бе мечтал.
— И кога ще е това? Кога можеш да отидеш в Берлин?
— Ще съм готов утре вечер. Тогава ще съм достатъчно силен — след като изтребя нашествениците.
— Добре че не ме послушаха, когато им казах, че най-доброто решение е да напуснат крепостта.
— Какво? — извика другият.
Куза не можеше да откъсне поглед от ръцете на Молашар — те се сгърчиха пред лицето му, готови да го разкъсат по волята на техния господар.
— Съжалявам! — запелтечи той, отстъпвайки назад. — Мислех, че това е твоето желание.
— Искам да пия от животите им! — ръцете се отдръпнаха. — Когато пожелая нещо друго, аз ще ти го кажа и ти ще го изпълниш!
— Разбира се! Разбира се! — макар и вътрешно несъгласен, Куза осъзнаваше, че няма друга възможност. Не биваше да забравя с кого или какво си има работа. Молашар не би позволил някой да му се изпречва или да му противоречи.
— Добре. Защото имам нужда от помощта на един простосмъртен. От край време е така. Животът ми е ограничен в тъмните часове, нуждая се от някой, който да се движи по светлото, да подготвя пътя ми и да върши някои задачи, които изискват дневна светлина. Така беше когато вдигнах крепостта, така е и сега. В миналото прибягвах до услугите на разни отрепки, хора с апетити подобни на моите, прогонени от събратята си. Купувах верността им като им обещавах да задоволявам желанията им. Но ти — твоята цел, чувствам, е в съзвучие с моите собствени желания. Каузата ни за момента е обща.