Беше инвалидна количка. И вътре… баща й. Но никой не го буташе. Със силни, ритмични, отсечени движения ръцете на баща й се вкопчваха в колелата и ги завъртаха напред.
Не можеше да повярва на очите си. Баща й идваше в хана!
Тя извика на Глен да се събуди, после се втурна из стаята да събира разпилените си дрехи. Само след миг Глен беше на крака и смеейки се започна да й помага. Магда не намираше нищо смешно в ситуацията. Тя трескаво навлече дрехите си и изхвърча от стаята. Искаше да слезе долу преди баща й да пристигне.
Теодор Куза се радваше по свой начин на утрото.
Беше излекуван. Ръцете му бяха голи, открити за утринния хлад, но той смело стискаше металните шини на колелата. И то без болка, без никакво затруднение. За първи път от незапомнени времена насам, Куза не се беше пробудил чувствайки се така, сякаш през нощна някой е откраднал ставите му и е тичал с тях до пълна изнемога. Ръцете му се движеха напред-назад като добре смазан механизъм, главата му се въртеше свободно встрани, без да изпитва болка от това. Езикът му беше влажен, най-сетне имаше достатъчно слюнка за да преглъща спокойно. Мускулите на лицето му се бяха отпуснали и той се усмихваше, завладян от радостта на движението, от това че се чувства добре и че отново може да заеме активна позиция в обкръжаващия го свят.
Сълзи! По бузите му се стичаха сълзи. Не веднъж бе плакал от болка и мъка, но отдавна бе забравил соления вкус на сълзите. Хлипаше, щастливо, до пълна забрава и продължаваше да се тласка напред — към страноприемницата.
Куза не знаеше какво да очаква, когато Молашар бе поставил ръка на рамото му, но почти веднага бе почувствал някаква промяна в себе си. После Молашар му бе наредил да заспи и го бе уверил, че сутринта ще му донесе изненада. Куза прекара нощта в дълбок сън, без обичайните жадни пробуждания и се бе събудил по-рано от обикновено.
Възкръснал… ето я точната дума. Възкръснал от живия труп, в който се бе превърнал. Още при първия опит той седна без никакво усилие, а сетне се изправи без болка, без необходимостта да се вкопчва отчаяно в количката. Дълбоко в себе си бе повярвал, че Молашар ще му помогне и така бе станало. Каквото поиска от него Молашар, ще бъде изпълнено.
Все пак, докато излезе от крепостта бе срещнал известни затруднения. Не биваше никой да узнае, че може да върви и затова се помоли на един от часовоите да го избута до вратата. После, докато се отдалечаваше, войниците го проследиха с известно учудване, но не направиха никакъв опит да го спрат — знаеха, че му е позволено да се вижда с дъщеря си. За щастие офицерите не бяха излезли на двора.
А сега, когато немците бяха останали назад, професорът въртеше колелата колкото се може по-бързо. Искаше да покаже на Магда. Нека да види какво направи за него Молашар.
Количката подскочи по калдаръма на моста и за малко не се преобърна. Пътят пред него беше разбит и щеше да е по-трудно да се придвижва, но той не се тревожеше. Така щеше да има възможност да поразкърши мускулите си, които чувстваше необичайно силни, въпреки дългите години принудителен заседнал живот. Той добута количката до вратата на хана, после зави покрай южната страна. Само един прозорец имаше на тази стена и той гледаше към столовата. Куза приближи количката до парапета, после спря. Тук никой не го виждаше и можеше отново да повтори успешния опит.
Обърна се към стената и блокира спирачките на колелата. Отблъсна се рязко от облегалката и ето че вече стоеше на крака без да се подпира никъде. Сам. Изправен. Съвсем сам. Отново се чувстваше човек. Можеше да гледа право в очите на другите хора, а не да извива глава отдолу.
— Татко!
Той се обърна и видя, че от ъгъла го гледа изненадана Магда.
— Хубава сутрин, нали? — запита Куза и разтвори прегръдката си за нея. След секунда колебание Магда се втурна напред.
— О, татко! — промълви тя развълнувано. — Ти стоиш!
— И не само това — отвърна той, отдръпна се и закрачи към количката. По навик се подпря на облегалката, но после осъзна, че не се нуждае вече от опора. Краката му бяха силни, дори по-силни от тази сутрин. И можеше да върви! Струваше му се, че дори би могъл да бяга, да танцува. Завладян от внезапно щастие той се завъртя и понечи да изпълни няколко стъпки от циганската абулеа, но едва не падна. Все пак успя да запази равновесие и отново се отпусна в прегръдките на Магда, смеейки се щастливо на учуденото й изражение.