— Татко, какво е станало? Та това е чудо!
Все още задъхан от смях и щастие, той сграбчи ръцете й.
— Да, чудо е. Чудо в истинския смисъл на думата.
— Но как…
— Молашар го направи. Той ме излекува. Свободен съм от склеродермията — напълно свободен! Сякаш не съм бил болен!
Той погледна към Магда и видя, как се озарява от щастие и как очите й блестят от радост. В този неописуем момент тя чувстваше същото, каквото и той. И когато се вгледа внимателно в лицето й, Куза изведнъж осъзна, че тя също е претърпяла промяна. Имаше някаква друга, още по-дълбока радост в нея, каквато никога не беше виждал. Помисли си, че трябва да открие причината, но после реши, че сега не е най-подходящият момент. Чувстваше се така добре, толкова жив!
Някакво движение привлече погледа му и той вдигна глава нагоре. Магда проследи движението му. Очите й затанцуваха, когато видя кого гледа.
— Глен, виж! Не е ли чудесно? Молашар е излекувал баща ми!
Червенокосият мъж, със странна, тъмно мургава кожа ги гледаше мълчаливо от ъгъла. Бледосините му очи се впиха в Куза и го накараха да се почувства така, сякаш е извадена на показ душата му. Магда продължи да говори развълнувано, после изтича при Глен и го задърпа за ръката. Изглеждаше пияна от щастие.
— Това е чудо! Чудо е! Сега вече ще можем да се измъкнем от тук преди…
— И каква цена заплати? — рече с нисък глас Глен и Магда млъкна.
Куза замръзна и се опита да издържи на Гленовия поглед. Но не можа. Никаква радост не се таеше в тези хладни сини очи. Само печал и разочарование.
— Не съм платил нищо. Молашар го направи от състрадание към един сънародник.
— Нищо не се дава даром. Никога.
— Добре де. Помоли ме да изпълня някои дребни задачи. Да свърша това-онова през деня, когато той е ограничен в движението си.
— И какво по-точно?
Куза се почувства обиден от този унизителен разпит. Глен нямаше никакво право да го разпитва и той реши час по-скоро да прекрати разговора.
— Не ми каза.
— Странно, не мислиш ли? Вече си възнаграден за нещо, което още не си изпълнил, та дори и не си се съгласил? Не знаеш какво ще поискат от теб, но си бил готов да приемеш отплатата.
— Това не е отплата — отвърна с уверен глас Куза. — А просто нещо, което ще ми помогне да изпълня молбата му. Не сме сключвали никаква сделка, защото не е било необходимо. Нашата връзка е общата кауза на която служим — прогонването на немците от румънска земя и изтриването на Хитлер и нацизма от лицето на света!
Глен изцъкли очи и Куза едва не се разсмя на изражението му.
— И той ти обеща това?
— Не е обещание! Молашар направо побесня, когато му разказах за планирания от Кемпфер концентрационен лагер в Плойещи. А когато научи, че в Германия някой си Хитлер стои зад всичко това, той се закле да го унищожи веднага щом събере достатъчно сили, за да напусне крепостта. Така че както казах, няма нужда да сключваме сделка защото каузата ни е обща!
Вероятно бе изкрещял последните думи, тъй като Магда отстъпи назад и го погледна загрижено. Тя се вкопчи в ръката на Глен и се опря на рамото му. Куза почувства как нещо в него изстива. Когато заговори отново, постара се да изглежда спокоен.
— А ти, дете мое, какво прави откакто се разделихме вчера?
— Аз… бях с Глен през цялото време.
Нямаше какво повече да казва. Той разбра. Да, била е с Глен. Куза погледна дъщеря си, опряла се фамилиарно на един непознат, махнала неизменната кърпа, с разпилени от вятъра коси. Била е с Глен. Почувства, че в него се надига гняв. Два дни далеч от погледа му и веднага се е отдала на този дангалак. Трябва да сложи край на тази история! Но не сега. Скоро. Имаше по-важни въпроси за решаване. Ала свършат ли веднъж двамата с Молашар работата в Берлин, ще се заеме с този тип с нахални очи.
… ще се заеме с него…? Той дори не знаеше какво подразбира под тези думи. Зачуди се, откъде ли иде ненавистта му към Глен.
— Но, татко, не разбираш ли какво означава това? Можем да си тръгнем! Можем да избягаме в прохода и да се скрием. Не е нужно да се връщаш обратно в крепостта! А и Глен ще ни помогне, нали Глен?
— Разбира се. Но първо нека попитаме баща ти дали иска да си тръгне.
Проклет да бъде! Мисли си, че знае всичко!
— Татко…? — поде тя, но прочете отговора по лицето му.
— Трябва да се върна — отвърна той. — Не заради мен. Аз не знача нещо за никого. Но заради народа ни. За нашата култура. За света. Тази нощ, той ще е достатъчно силен за да се справи с Кемпфер и останалата пасмина. След като изпълня някои дребни поръчения, ще можем да си тръгнем без да се тревожим от преследвачи. А когато Молашар убие Хитлер…