— Ужасно! — възкликна Магда. Познаваше добре Александру и синовете му. Изглеждаха много сплотено семейство. Беше потресена не само от вестта за убийството, но и от удоволствието, което очевидно изпитваше Юлиу, докато я съобщаваше.
— Не е чак толкова ужасно, домнишоара Куза. От доста време Александру и семейството му се мислят за нещо повече от нас. Така им се пада! — той присви очи. — А нека и всички, които се мъкнат тук да знаят какво може да ги сполети, ако се мислят за нещо повече.
Магда отстъпи, подразнена от откровената заплаха в гласа на Юлиу. Винаги е бил толкова кротък. Какво ли му ставаше?
Обърна се и обиколи страноприемницата. Повече от всякога желаеше да се срещне с Глен. Но той не се виждаше никъде. Нямаше го дори на обичайния му наблюдателен пост, край храстите.
Глен беше изчезнал.
Разочарована и разтревожена, Магда пое обратно към хана. Тъкмо да влезе и забеляза някаква прегърбена фигура да тича към нея от селото. Беше жена и по всичко изглежда — ранена.
— Помощ!
Магда понечи да затича към нея, но изведнъж на вратата се появи Юлиу и я дръпна обратно.
— Ти ще стоиш тук! — нареди й той, после се обърна към жената. — Махай се, Йоана!
— Ранена съм! — извика жената. — Матей ме промуши!
Магда забеляза, че лявата ръка на жената бе увиснала край тялото и дрехата й — по-скоро пижамата — е подгизнала от кръв от рамото до коляното.
— Не искаме да ни докараш беля на главата — отвърна Юлиу. — Достатъчно грижи си имаме.
Жената продължи напред.
— Помогнете ми, моля ви!
Юлиу пъргаво приклекна и вдигна един заоблен камък, колкото ябълка.
— Не! — извика Магда и протегна ръка да го спре.
Юлиу я блъсна встрани и запрати камъка, изпъшквайки от усилието. За късмет на жената се бе прицелил лошо и камъкът префуча над главата й. Но смисълът на посланието бе повече от ясен. Нещастницата изхлипа, обърна се и закуцука в обратна посока.
Магда погледна след нея.
— Почакай! Аз ще ти помогна!
Но Юлиу я сграбчи грубо за ръката и я блъсна към вратата на хана. Магда се препъна и падна на пода.
— Гледай си твоята работа! — извика той. — Няма да позволя да ми стовариш беля на главата! А сега се прибирай в стаята и да не си мръднала!
— Нямаш право да… — поде Магда, но видя че Юлиу пристъпва към нея, оголил зъби в страшна гримаса и вдигнал ръка за удар. Тя скочи уплашено на крака и се втурна нагоре.
Какво ли го беше прихванало Юлиу? Сякаш беше станал друг човек. А и цялото село като че ли бе омагьосано — сбивания, убийства и никой нямаше и най-малко желание да помага на съседите си. Какво ставаше тук?
Веднага след като се качи на втория етаж, Магда влезе в стаята на Глен. Едва ли се беше прибрал междувременно, но все пак трябваше да провери.
Стаята беше празна.
Къде ли бе отишъл?
Направи няколко крачки из тясното помещение. Надникна в гардероба — всичко си беше като вчера — дрехите, калъфа с меча без дръжка, огледалото. Нещо я тревожеше в това огледало. Погледна към голата стена над писалището. Пиронът си беше там. Опипа огледалото и се убеди, че връвта си е на място. А това означаваше, че не е паднало само — някой го беше свалил. Глен? Защо ще го прави?
Объркана, тя затвори вратата на гардероба и излезе от стаята. Изглежда че острите думи, които бе разменила с баща й и внезапното изчезване на Глен я правеха излишно подозрителна. Трябва да се съвземе. Да повярва, че с баща й всичко ще бъде наред, че Глен скоро ще се върне при нея и че хората в селото ще се оправят.
Глен… къде ли бе отишъл? И защо? През целия вчерашен ден двамата бяха неразделни, а ето че днес никъде не можеше да го открие. Нима само се бе възползвал от нея? Задоволил бе страстта си и после я бе изоставил? Не, не можеше да повярва, че е така.
Изглеждаше истински разтревожен от онова, което му бе казал баща й тази сутрин. Може би отсъствието му имаше някаква връзка с това. Някак вътрешно чувстваше, че не я е изоставил.
С приближаване на слънцето към планинския склон Магда стана още по-неспокойна. Провери отново в стаята му — там всичко си беше по старому. Върна се отчаяна при прозореца, който гледаше към крепостта. Като се стараеше да не гледа към замрялото гнездо, тя плъзна очи по стената на клисурата, надявайки се да види поне някакъв знак от Глен.
Изведнъж забеляза раздвижване в храсталака отдясно на моста. Без да губи повече време, Магда се затича надолу по стълбите. Това трябваше да е Глен! Той и никой друг!
Юлиу не се виждаше никакъв и тя напусна безпрепятствено страноприемницата. Още докато наближаваше храсталака, зърна червеникавата му коса. Сърцето й подскочи. Почувства едновременно облекчение и радост — и малко яд, затова че я бе накарал да страда през целия ден.