— Съмнително е който и да било да опита. А и да го стори, едва ли ще знае как да го използва срещу мен. Но от друга страна — талисманът е излят от злато и сребро. Ако някой го завладее и реши да го стопи…
Куза беше разколебан.
— Нищо не може да остане скрито завинаги.
— Не е необходимо да е завинаги. Само докато приключа с вожда Хитлер и неговите слуги. Трябва да е в безопасност до завръщането ми. После аз ще се погрижа за него.
— Ще бъде в безопасност! — Куза отново бе завладян от увереност. Можеше да скрие какво ли не в тези планини, стига да е за няколко дни. — И върнеш ли се — ще те чака. Хитлер унищожен — какъв велик ден ще е това! Свобода за Румъния — за евреите. А за мен — отплата!
— Отплата?
— Да — дъщеря ми ме убеждаваше да не ти се доверявам.
Молашар присви очи.
— Не биваше да го обсъждаш с когото и да било — дори с дъщеря ти.
— Тя също би желала Хитлер да бъде унищожен. Само че не може да повярва в искреността ти. Изпаднала е под въздействието на някакъв мъж, страхувам се че дори му е станала любовница.
— Какъв мъж?
За миг на Куза се стори, че Молашар се е сгърбил, восъчното лице сякаш бе побледняло още.
— Не знам почти нищо за него. Името му е Глен и изглежда проявява интерес към крепостта. Но що се отнася до…
Куза изведнъж почувства, че го сграбчват и дърпат напред. В миг Молашар бе протегнал ръка, стиснал реверите му и после го бе вдигнал пред лицето си.
— Как изглежда? — прецеди през стиснати зъби той.
— Той е… висок! — изломоти уплашено Куза, без да откъсва очи от страшните жълтеникави зъби, само на сантиметри от него. — Почти колкото теб, и…
— Косата му! Какъв цвят е косата?
— Червена!
Молашар го запрати назад, през бюрото и Куза се строполи на пода. Тялото му се претърколи. В същия миг от гърлото на боляра прокънтя гърлен рев, сред който Куза едва разпозна думата:
— Глекен!
Куза почувства как главата му се удря в насрещната стена и няколко секунди лежа замаян. А когато погледът му се проясни отново, той видя на лицето на Молашар изписано нещо, което не бе предполагал, че някога ще зърне там — страх.
Глекен? — помисли си Куза, присвит, не смеещ да заговори. Не беше ли това името на тайната секта, която Молашар бе споменал преди две вечери? Фанатиците, които го преследвали? И заради които накрая построил тази крепост? Той погледна към Молашар, изправен до прозореца, вперил очи в селцето отсреща. Нищо не можеше да се прочете по лицето му. Когато отново се извърна към него, устните му бяха стегнати в тясна, изпъната линия.
— И от колко време е тук?
— От три дни — по-точно сряда вечерта — Куза не се сдържа и добави: — Защо? Какво има?
Молашар не побърза да отговори. Той крачеше напред-назад из потъналата в мрак стая, потънал в мисли. Накрая спря.
— Значи сектата на Глекените все още съществува — рече той с притихнал глас. — Трябваше да го предположа! Винаги са били завладени от желание да доминират над света, да управляват и този фанатизъм им е помогнал да оцелеят! Тези нацисти, за които говориш… този Хитлер… сега вече всичко застава на мястото си. Разбира се!
Куза реши, че вече е безопасно да се изправи.
— Какво застава на мястото си?
— Глекените винаги са предпочитали да работят зад сцената, използвайки различни народни движения за да прикрият своята идентичност и истинските си намерения — Молашар стаеше насред стаята, вдигнал юмруци. — Сега вече разбирам всичко. Господарят Хитлер и сподвижниците му са само една фасада, зад която се прикриват Глекените. Какъв глупак съм бил! Трябваше да разпозная методите им още когато ми разказваше за онези лагери на смъртта. А и тези пречупени кръстове, с които се кичат нацистите — какво по-очевидно! Та нали на времето Глекените бяха ръката на църквата!
— Но Глен…
— Той е един от тях! Не марионетка, като тези нацисти, а от вътрешния кръг. Истински член на сектата — един от убийците!
Куза почувства, че гърлото му се свива.
— Сигурен ли си в това?
— Убийците на Глекените от край време изглеждат по един и същи начин — винаги сини очи, леко мургава кожа, червенокоси. Обучени са във всички способи за ликвидиране, включително и в премахване на вампири. Този, който се нарича Глен е дошъл тук, за да се погрижи никога да не напусна крепостта!
Куза се подпря на стената, завладян от ужас, при мисълта, че Магда е попаднала в ръцете на човек, който е част от реалната сила зад Хитлер. Беше направо невероятно! И въпреки това всичко съвпадаше. И това бе най-страшното — че всичко съвпада! Ето защо Глен бе така разтревожен, когато го чу да казва, че възнамерява да помогне на Молашар в унищожаването на Хитлер. Ясно бе и защо Глен непрестанно се бе старал да поставя под съмнение всичко, което бе казал Молашар. И най-вече, това обясняваше откъде у Куза бе възникнала тази инстинктивна неприязън към червенокосия. Не Молашар, а Глен бе чудовището! И без съмнение дори в този миг Магда е с него! Трябваше да направи нещо!