— Кръстовете! — умът на Магда изригна като вулкан. Значи това въобще не са били кръстове! Били са модели на дръжката на меча — нищо чудно, че напречните им части бяха толкова високо! Години на ред ги бе гледала и нито за миг не й бе хрумнало дори! И ако Молашар — или може би е по-правилно да го нарича Рашалом — наистина е източник на вампирските легенди, това обяснява защо страхът му от меча, в легендите на хората е прераснал в страх от кръста. — Но къде…
— Заровена дълбоко в подземията. Докато дръжката остава в пределите на крепостта и Рашалом е прикован към нея.
— Но той би могъл да я изкопае и да се отърве от нея.
— Не може да я докосва, дори да се приближава до нея.
— Значи е във вечна клопка!
— Не — отвърна с отпаднал глас Глен, гледайки право в очите на Магда. — Той има баща ти.
Магда почувства, че й прилошава, искаше й се да закрещи с всичка сила „НЕ!“, но не можеше. Беше се вкаменила от думите на Глен… думи, чиято достоверност за нищо на света не можеше да отрече.
— Нека да ти кажа какво според мен се е случило — заговори той след продължителна пауза. — Рашалом е бил освободен още през първата нощ, след нанасянето на германците. Имал е сила да убие само един. След това си е отдъхнал и нахранил. Първоначалната му стратегия, мисля, е била да ги убива един по един, да се храни от агонията им през деня и от страха, който е растял сред живите, след всяка поредна жертва. Внимавал е да не прекалява с убийствата и най-вече — да не избива офицери, инак е щял да ги прогони. Сигурно се е надявал да последва една от трите възможности: германците изпадат в паника и взривяват крепостта, с което го освобождават; докарват допълнителни подкрепления, с което го снабдяват с нови жертви за храна; или сред хората открива някой, склонен към сътрудничество.
Магда едва чуваше собствения си глас.
— Баща ми.
— Или теб. По думите ти заключих, че вниманието на Рашалом първоначално е било съсредоточено върху теб. Но сетне капитанът те изгони тук, извън пределите на крепостта. Ето защо Рашалом се е спрял на баща ти.
— Но той би могъл да използва някой от войниците?
— Той черпи силата си най-вече от разрухата на онова, което е добро у хората. Подкопаването на ценностите дори при един единствен достоен човек го обогатява повече от хиляди убийства. За Рашалом това е празник! Войниците за него са безполезни. Ветерани от Полша и други кампании, те с гордост са убивали за техния фюрер. Нищо ценно няма в тях за Рашалом. Ами подкрепленията им — есесовци от лагерите на смъртта! Същества изпаднали на най-низкото стъпало! И така — единствената полза, която е имал от немците, освен страхът и агонията, която им е всял, е че са можели да копаят вместо него.
Магда не можеше да повярва на чутото.
— Да копаят…?
— Да изкопаят дръжката. ПРедполагам, че „шумът“, който си чула в подземията, след като те е прогонил баща ти, е идвал от групата мъртъвци, отправила се към изкопа.
Крачещи трупове… тази мисъл й се стори гротескна, повече от фантастична, но тя си спомни за разказа на майора — как в стаята му влезли двама мъртви войници.
— Но щом разполага със сила да накара мъртвите да ходят, защо не накара някой от тях да махне дръжката?
— Невъзможно. Дръжката анулира силата му. Всеки труп ще се върне към безжизненото си състояние в мига, когато я докосне — той пое дъх. — Баща ти ще е онзи, който трябва да я изнесе навън.
— Но в мига, когато татко я докосне, няма ли Рашалом да изгуби власт над него?
Глен поклати печално глава.
— Трябва да си осъзнала вече, че той помага на Рашалом доброволно… въодушевено. Баща ти ще може да я носи без затруднение, защото ще действа според собствената си воля.
Магда почувства, че нещо в нея замира.
— Но татко не знае! Защо не му го каза?
— Защото това е негова битка, а не моя. И защото не можех да рискувам Рашалом да узнае, че съм тук. Така или иначе, баща ти нямаше да ми повярва — той предпочита да ме мрази. Рашалом е изпипал майсторски работата с него, разрушавайки малко по малко характера му, обелвайки слой по слой нещата, в които вярва, оставяйки само сърцевината, жизнената му същност.
Това бе самата истина. Беше се случило пред очите на Магда и тя не бе посмяла да го признае пред себе си, но беше вярно!
Ти можеше да му помогнеш!
— Може би. Съмнявам се. Баща ти воюваше не толкова против Рашалом, колкото срещу себе си. А срещу злото трябва да се изправяме сами. Баща ти съзнателно си затвори очите пред тъмните страни на Рашалом, които виждаше и не след дълго съзираше в него решение на всички свои проблеми. Рашалом започна с религията на баща ти. Той не се страхува от кръста, но се престори, че го е страх, за да накара баща ти да подложи на съмнение цялото му интелектуално наследство, подкопавайки вярата и ценностите, които извличаше от това наследство. След това Рашалом те спаси от потенциалните ти изнасилвачи — още едно доказателство за неговата находчивост и хитрост — поставяйки баща ти в дълг пред него. Рашалом продължи, като му обеща унищожение на нацизма и спасение за вашия народ. А след това — последният удар — премахването на всички симптоми на болестта, която измъчва баща ти от години. Едва тогава Рашалом се сдоби със своя верен роб, готов да направи всичко, каквото поиска се от него. Не само обезличи човека, когото наричаш свой баща, но и го моделира като инструмент, който ще помогне на най-големия враг на човечеството да бъде освободен от крепостта.