Глен с мъка приседна.
— Трябва да спра Рашалом веднъж и завинаги!
— Остави го — прошепна сразено Магда, мислейки за онова, което бе останало от баща й по негова воля. Чудеше се, дали тя или някой друг би издържал на подобен натиск? — Може би така и баща ми ще бъде освободен от въздействието на Рашалом и всичко ще се върне по местата си.
— Ако Рашалом излезе на свобода никой от нас няма да види бял ден!
— В този свят на хитлеровци и железни гвардии, какво повече би могъл да стори един Рашалом?
— Ти въобще не си ме чула! — ядоса се Глен. — Веднъж излязъл на свобода, Рашалом ще направи от Хитлер играчка за бъдещото ти дете.
— Нищо не може да бъде по-лошо от Хитлер! — възкликна Магда. — Нищо!
— Рашалом може. Не разбираш ли, Магда, че колкото и да е зъл Хитлер, при него все още има някаква надежда? Хитлер все пак е човек. Той ще умре, или някой ден ще го убият… може би утре, може би след тридесет години, но той ще умре. Той контролира само една малка част от света. И въпреки, че в момента изглежда непобедим, тепърва му предстои да се изправи срещу Русия. Англия също не се е предала още. Да не забравяме и Америка — ако американците решат да преустроят усилията си във военна насока, нито една страна, пък било това и Германия, не би издържала дълго срещу тях. Така че виждаш сама, че и в този момент все още има надежда.
Магда кимна бавно. Думите на Глен съвпадаха със собствените й мисли — досега не бе изгубвала надежда.
— Но Рашалом…
— Рашалом, както ти казах, се храни от човешката деградация. И никога досега в историята на човечеството не е имало такова изобилие на деградация, каквото има в настоящия момент в Източна Европа. Докато дръжката е закопана в подземията, Рашалом е не само затворен, но и изолиран от събитията навън. Премахне ли се пречката — и всичко ще потече към него — смъртта, мизерията, кланетата в Бухенвалд, Дахау, Аушвиц и всички останали лагери на смъртта, ще нахлуе ужасът на войната. А той ще го абсорбира като гъба, ще му се радва и ще расте все по-силен. Мощта му ще се стигне отвъд всякаква представа.
Но и това няма да го задоволи. Той ще иска още. Ще се придвижва бързо из света, ще избива глави на правителства, ще хвърля цели държави в хаос, ще превръща народа в безпощадна тълпа. Коя армия би издържала срещу легионите от мъртъвци, които е в състояние да вдигне насреща й?
Не след дълго хаосът ще цари навсякъде. И тогава ще започне истинският ужас. Нямало нищо по-лошо от Хитлер ли казваш? Представи си целия свят като един голям лагер на смъртта!
Умът на Магда се замъгли от рисуваните от Глен картини.
— Това не може да се случи!
— Защо не? Да не мислиш, че няма да има достатъчно доброволци, които да служат в лагера на Рашалом? Нацистите доказаха, че не малко човешки същества горят от желание да избиват събратята си. Но нещата ще стигнат по-далеч. Видя ли какво стана днес със селяните? Всичко най-лошо в тях изплува на повърхността. Реакцията им към света бе редуцирана до гняв, омраза и насилие.
— Но как?
— Под въздействие на Рашалом. Вътре в крепостта силата му расте, подхранвана от убийствата и страха и от бавната деградация на характера на баща ти. Не само че той набира сила, но и войниците рушат стените на крепостта. С всеки изминат ден те демонтират по някоя част от съоръжението, нарушавайки неговата цялост. А по такъв начин и влиянието на Рашалом стига все по-далеч отвъд пределите на крепостта.
Крепостта бе построена по един древен план, изображенията на дръжката бяха разположени по строго определен начин в стените, за да прекъснат връзката на Рашалом със света, да отнемат силата му и да го изолират. Сега тази подредба е нарушена и първи заплащат за това селяните. Ако Рашалом избяга и започне да се храни от лагерите на смъртта, тогава ще плаща целият свят. Защото Рашалом няма да е така избирателен като Хитлер, когато става дума за жертви — всички ще се превърнат в страдащи. Раса, религия — нищо няма да има значение. Ще има равенство в мъката. Богатите няма да могат да откупят свободата си, нито вярващите ще получат опрощение, или пък изобретателните ще намерят своя шанс за бягство. Ще страдат всички. Най-вече жените и децата. Хората ще се раждат в мизерия, ще прекарват дните си в отчаяние и ще умират в агония. Поколение след поколение, всички ще страдат, за да нахранят Рашалом. — Той спря, за да си почине и продължи: — Но най-лошото от всичко, Магда, е че няма да има надежда. И няма да има край! Рашалом ще бъде недосегаем… непобедим… безсмъртен. Освободи ли се сега, няма начин да бъде спрян. В миналото, мечът е съумявал да го удържи. Но сега… когато светът е такъв… той ще стане прекалено силен дори за меча — обединен от острието и дръжката. Рашалом не бива да напуска крепостта!