Той въздъхна.
— Е, добре — приклекна в края на изкопа и уви талисмана с няколко ката парцали. Най-отгоре постави хартия.
— Чудесно! — отбеляза гласът някъде зад и над него. Куза вдигна глава и забеляза, че Молашар е застанал в далечния край на галерията. — А сега — побързай. Колкото по-скоро науча, че талисманът е в безопасност, толкова по-бързо ще се отправя към Германия.
Куза пое с трескава крачка. Насочи се към тунела, който щеше да го изведе навън, в новия ден — не само за неговия народ, но и за цялото човечество.
— Това е дълга история, Магда… от една друга епоха. Страхувам се, че нямаме достатъчно време, за да ти я разкажа.
Гласът му звучеше така, сякаш идва от далечния край на дълъг и тъмен тунел. Той й бе обяснил, че Рашалом е по-стар дори от юдейството, а сетне бе споменал, че той е на възрастта на Рашалом. Но това не беше възможно! Мъжът, който я обичаше, не би могъл да е останка от отдавна отминала епоха! Той беше истински! Беше човек! От плът и кръв!
Някакво движение привлече вниманието й и я върна в настоящия момент. Глен се опитваше да се изправи на крака, използвайки острието за подпора.Почти успя да застане на колене, но бе твърде слаб за да продължи.
— Кой си ти? — запита го, гледайки право в него. Имаше чувството, че го вижда за пръв път. — И кой е Рашалом?
— Началото е твърде далеч — заговори той, покрит с пот, олюляващ се на лишеното от дръжка острие. — Далеч преди фараоните, преди Вавилон, дори преди Месопотамия. В онази епоха, когато имаше друга цивилизация.
— Първата епоха — промълви Магда. — И друг път си го казвал — идеята не беше нова за нея. Беше попадала на подобни сведения в някои исторически книги и археологически списания, които бе преглеждала, помагайки на баща си. Според тази теория, цялата позната история представяла само Втората епоха на Човека, но много, много отдавна е имало могъща цивилизация, разпростираща се на територията на Европа и Азия и дори отвъд нея — в земите на Атлантида и Му — един огромен свят, за който се смятало, че е изчезнал след гигантски по сила катаклизъм. — Тази идея отдавна бе опровергана — рече с разтреперан глас Магда. — Всички историци и археолози са на мнение, че е плод на нездрав разсъдък.
— Да, зная — кимна Глен с подигравателна усмивка. — Също като онези „специалисти“, които се присмиваха на предположенията, че Троя е съществувала, докато Шлиман не им натри носовете. Но не смятам да споря с теб. Първата епоха наистина е съществувала. Аз бях роден през нея.
— Но сега…
— Остави ме да свърша. Нямаме много време, а аз бих искал да разбереш някои неща, преди да потърся Рашалом. Всичко беше различно през онази Първа епоха. Тогава този свят бе бойно поле на две… — той затърси подходяща дума. — Не бих искал да кажа „божества“, защото ще получиш погрешната представа, че се касае за строго определени персонажи. Това бяха две огромни, непонятни… сили… могъщества, владеещи тези земи. Едната, Тъмната сила, наричана още Хаос, се претворяваше във всичко враждебно на човечеството… А другата сила беше…
Той поспря за миг и Магда не се сдържа да подхвърли:
— Имаш предвид Бялата сила… силата на Доброто?
— Не е толкова просто. Наричахме я Светлината. Важното беше, че се противопоставя на Хаоса. И така Първата епоха бе разделена на два лагера — онези, които търсеха превъзходство посредством Хаоса и другите, които се възправиха срещу им. Рашалом бе некромансерът на своето време, брилянтен ученик на Тъмната сила. Той й се отдаде напълно и с времето стана водач на Хаоса.
— А ти избра да си водачът на Светлината — на Доброто — надяваше се, да й отвърна с „да“.
— Не… не бих казал, че съм правил избор. Не мога да твърдя и че силата, на която служа е добра, или светла. Аз бях… призован. Обстоятелствата бяха твърде сложни, за да ги обяснявам сега, а и с времето са изгубили значението си за мен — но така или иначе, те ми позволиха да застана в редовете на армията на Светлината. Постепенно осъзнах, че не бих могъл да я напусна, а с времето се превърнах в неин преден отряд, водач. Получих меча. Острието и дръжката бяха изковани от един древен народ, отдавна изчезнал от лицето на Земята. И този меч бе създаден с една едничка цел — да унищожи Рашалом. А след това дойде време за последната битка между враждуващите сили — Армагедон, Рагнарок, всички съдбовни сражения, събрани в едно. Последвалия катаклизъм — земетресения, огнени бури, огромни вълни — изтри всички следи от Първата епоха на човечеството. Само шепа хора оцеляха, за да започнат всичко отначало.