… освен ако Глекен й е разказал всичко за талисмана, преди да умре.
Рашалом махна едва доловимо с ръка и зад него труповете на майор Кемпфер и капитан Вьорман се изправиха на крака и зачакаха, неподвижно.
Завладян от хладен гняв, Рашалом се отправи към изхода на галерията. Нямаше да е трудно да се справи с дъщерята. Двата трупа провлачиха крака след него. Следваше ги цяла армия от плъхове.
Магда гледаше ужасена как над главата й с убийствена сила се спуска сребърно-златната дръжка. Нито за миг не бе предполагала, че баща й е в състояние да й причини зло. Но ето че сега се опитваше да я убие. Спаси я инстинктът за самосъхранение — в последния миг тя отстъпи назад, сетне се хвърли в краката му и го събори. Стовари се върху него, вкопчила пръсти в металната дръжка, изви я и я изтръгна от ръцете му.
Той заби нокти в кожата й, драскайки като обезумяло животно, мъчеше се да докопа отново дръжката и крещеше:
— Дай ми я! Дай ми я! Всичко ще развалиш!
Магда скочи на крака и отстъпи назад, стиснала с две ръце излятата от злато ръкохватка. Намираше се ужасно близо до прага, но въпреки това бе успяла да задържи талисмана в пределите на крепостта.
Баща й също се изправи на крака и се втурна към нея, разперил ръце. Магда отскочи встрани, избягвайки директното стълкновение, но той успя да я хване за лакътя и я завъртя. В следния миг скочи отгоре й, удари я в лицето и закрещя неистово.
— Татко, спри! — извика тя, но той сякаш не я чуваше. Беше като побесняло животно. В мига, когато свиваше изкаляните си нокти пред очите й, тя замахна с металната дръжка без да мисли какво прави — движението беше почти автоматично. — Спри!
Призля й, когато чу звука от съприкосновението на метала с черепа му. Изумена, тя се отдръпна назад, а баща й се строполи, изчезвайки в мъглата под нея.
Какво направих?
— Защо ме принуди да те ударя? — изпищя тя над неподвижното му тяло. — Не можа ли поне този път да ми се довериш? Поне веднъж?
Трябваше да го изведе навън — поне на няколко крачки отвъд прага. Но преди това да се освободи от дръжката, да я остави някъде в крепостта. Сетне ще се помъчи да изнесе баща си навън, в безопасност.
Отвъд двора чернееше входът към подземието. Би могла да я хвърли долу. Тя се втурна към него, но замря по средата на пътя. Някой се изкачваше по стълбите.
Рашалом!
Изглеждаше сякаш се носи над стълбите, приличаше на огромна мъртва риба, надигаща се от дъното на езерото. При вида й, очите му се превърнаха в пламтящи сфери от ярост, които я пронизваха. Той оголи зъби и се плъзна над мъглата към нея.
Магда не отстъпи. Глекен й бе казал, че в дръжката се крие сила, по-голяма от тази на Рашалом.
Нещо се раздвижи зад гърба на чудовището. От входа излязоха две човешки фигури, с отпуснати, мъртвешки бледи лица. Магда ги разпозна незабавно — капитанът и ужасният майор. Не се нуждаеше от по-внимателен поглед за да установи, че са мъртви. Глекен й бе разказал за ходещите мъртъвци и тя донякъде бе подготвена, но въпреки това кръвта замръзна в жилите й при вида им. Ала колкото и да бе странно, все още се чувстваше в безопасност.
Рашалом спря на десетина крачки от нея и бавно вдигна ръце, като че ли разперваше крила. Първоначално нищо не се случи. След това Магда забеляза раздвижване в мъглата, която покриваше двора на крепостта и се виеше около краката й. Навсякъде около нея се надигнаха ръце, сграбчвайки във въздуха, последваха ги глави и сетне тела. Подобно на злокобни и страховити гъби разцъфващи над мочурливата земя, възкръсваха мъртвите немски войници.
Магда видя опустошените им тела, разкъсаните им гръкляни, но дори сега не отстъпи назад. В ръцете си стискаше дръжката. Глекен й бе казал, че само тя е в състояние да неутрализира растящата сила на Рашалом. И тя му вярваше. Нямаше друг избор!
Труповете се подредиха от двете страни на Рашалом. Никой не помръдваше.
Може би се страхуват от дръжката! — помисли си с разтуптяно сърце Магда. — Сигурно не ще посмеят да ме доближат!
И тогава тя забеляза странни дребни вълни сред мъглата, около краката на труповете. Погледна надолу. Там където млечнобялата пелена се разсейваше, виждаха се пълзящи дребни фигури — сиви и кафяви. Плъхове! Отвращение се надигна в гърлото й и заля цялото й тяло. Магда започна да отстъпва. Те се приближаваха към нея, не в плътна редица, а в хаотично движение от прибягващи и пресичащи пътя си тела. Би могла да издържи на всичко — дори на ходещите мъртъвци — но не и на плъхове.
Забеляза, че на лицето на Рашалом разцъфна усмивка и разбра, че реакцията й е била точно, каквато той е предвиждал — да крачи назад и назад, все по-близо до вратата. Опита се да спре, да наложи на краката си да застанат неподвижно, но те продължиха да отстъпват пред плъховете.