— Неблагодарник! — изсъска Рашалом, с лице, изкривено от гняв. — Ти ме излъга! Добре тогава — кажи добре дошла на болестта ти! Потопи се в своята болка!
Баща й се строполи на колене, с мъчителни стенания. Държеше ръцете си изпънати напред и ги гледаше как побледняват и се вдървяват отново в закривена хватка, която до вчера ги правеше безполезни. Гръбнакът му се изви и се сгърчи напред. Бавно, с агония извираща от всяка пора на кожата, тялото му се смали до предишните размери. Когато всичко свърши, той остана да лежи, хленчейки в гротескна пародия на ембрионална поза.
Магда коленичи до него, надавайки вик на ужас.
— Татко!
Струваше й се, че долавя физически болката му.
Но въпреки всичко преживяно, баща й не помоли за милост. Това изглежда разгневи още повече Рашалом. Надавайки пронизителни писъци, плъховете се втурнаха напред и заливайки като вълни тялото на баща й и го разкъсваха с дребните си зъби.
Магда забрави всичко и замахна с дръжката към плъховете, покосявайки редиците им. Но за всеки десет, които отблъскваше, нови сто впиваха резци в плътта на баща й. Тя заплака, обливайки се в сълзи и призовавайки за божията намеса на всички езици, които знаеше.
Единственият отговор дойде от Рашалом, подигравателно пошепване в ухото й:
— Хвърли дръжката през вратата и ще го спасиш! Запрати това нещо отвъд стените и той ще живее!
Магда си наложи да не му обръща внимание, но дълбоко в себе си чувстваше, че Рашалом вече е победил.Не можеше да позволи на ужаса да продължава — гадините щяха да изядат баща й жив! А тя беше напълно безпомощна. Не й оставаше нищо друго, освен да се откаже от всичко.
Все още не. Плъховете не хапеха нея, а баща й.
Тя се хвърли към него, прикри го с тялото си и пъхна дръжката по между им.
— Той ще умре! — шептеше омразният глас. — Той ще умре и за всичко ще бъдеш виновна само ти! Вината ще е твоя! Само твоя…
Гласът на Рашалом внезапно секна, после се разнесе нечовешки крясък — изпълнен с гняв, страх и недоверие.
— ТИ!
Магда изви глава и видя Глекен — слаб, блед, покрит със засъхнала кръв, подпрял се на стената на арката, само на няколко крачки от тях. Никой на този свят не би желала да види повече от него тъкмо сега.
— Знаех, че ще дойдеш.
Но ако се съдеше по външния му вид, цяло чудо бе, че е успял да пресече моста. В състоянието, в което се намираше, беше направо невъзможно да издържи срещу Рашалом.
Но въпреки това бе дошъл. В едната си ръка стискаше острието на меча, а другата протягаше към нея. Думите бяха излишни. Тя знаеше за какво е дошъл и знаеше какво се иска от нея. Отдръпна се от баща си и постави дръжката в ръката на Глекен.
Някъде зад нея, гласът на Рашалом прерасна във вой:
— Нееееееее!
Глекен я надари с отпаднала усмивка, сетне с едно единствено ловко движение обърна меча с острието надолу и постави дръжката върху клина. В мига, когато дръжката хлопна на мястото си с отчетлив, плътен звук, блесна ослепителна светлина. По-ярка от лятно слънце, тя започна да се разширява като кълбо от Глекен и меча му, за да бъде уловена и отразена от вградените в стената на крепостта негови изображения.
Светлината удари Магда сякаш бе плътна като полъх от пещ, едновременно добра и чиста, суха и топла. Сенките изчезнаха от всичко наоколо, което бе погълнато в ослепителното сияние. Мъглата се стопи, сякаш никога не я е имало. Плъховете се разбягаха с уплашени писъци. Снопове светлина пронизаха изправените наоколо трупове, поваляйки ги като изсушени дървета. Дори Рашалом се люшна назад, прикрил очите си с ръце.
Беше се завърнал истинският господар на крепостта.
Светлината постепенно избледня, прибирайки се в меча и не след дълго Магда можеше да вижда отново. Първото което забеляза бе Глекен — облечен в същите парцаливи и разкъсани дрехи, но променен до неузнаваемост. Изчезнала бе и последната следа от умората, слабостта и болката. Отново пред нея стоеше мъж изпълнен със сила, излъчващ страховита мощ и непоколебима решителност. А очите му горяха така яростно, така неумолимо и заплашително, че я накараха да почувства облекчение от факта, че е приятел, а не е враг. Това бе мъжът, който бе предвождал силите на Светлината срещу Хаоса преди хилядолетия… мъжът, когото обичаше.
Глекен изправи сглобения наново меч пред себе си, а руническите знаци се мятаха в бесен танц по металното острие. Сините му очи блеснаха, когато се извърна към нея и я поздрави.
— Благодаря, милейди — произнесе почти нежно той. — Знаех, че си смела, но не предполагах, че си толкова безстрашна.
Магда разцъфна от благодарност. Милейди… той ме нарече своя дама.