Глекен се въртеше и удряше, въртеше и удряше, а лицето му бе изкривено в мъчителна гримаса от кошмарната сцена. Не бледите изображения на идващите към него лица го тревожеха, нито смрадта лъхаща от тях. Причината беше в тишината. Нямаше никакви команди от офицери, нито викове на болка или гняв, нито кръвожадни крясъци. Само влачене на крака, шумът на собственото му дишане, и съскането на меча, всеки път, когато влизаше в действие.
Това не беше битка, а клане на плът. Но редиците продължаваха да напират към него, неумолимо, безспирно, задните изблъскваха пред себе си предните и кръгът се свиваше все повече.
Когато половината от труповете се въргаляха в краката му, Глекен отстъпи назад за да си поеме дъх. Кракът му се закачи в един от падналите зад него и той се залюля, изгубил равновесие. В същия миг почувства някакво движение над и зад него. Изненадан, Глекен погледна нагоре, за да открие че върху му от горния етаж падаха два кадавъра. Нямаше време да отскочи. Двата трупа го удариха едновременно и го повалиха на стълбите. Още преди да ги разблъска, нахвърлиха се и останалите, притискайки го под близо половин тон мъртва плът.
Глекен запази самообладание, макар с труд да си поемаше дъх под тежестта им. Оскъдният въздух, стигащ до него бе пропит с вонята на разложена плът, изгоряло месо, засъхнала кръв и екскременти от труповете с разпорени черва. Задавен, полудзадушен, той напрегна сетни сили срещу неподвижната купчина тела.
Когато се изправяше на колене, Глекен почувства, че каменният под под краката му се разтърсва. Не знаеше какво би могло да означава това или каква е причината — единственото, в което не се съмняваше бе, че трябва час по-скоро да се измъкне от тук. С последно, конвулсивно движение той разблъска телата и се изправи на стълбите.
Отзад се чу оглушително стържене и драскане на камък в камък. Погледна надолу за да открие, че мястото на стълбите, където преди миг лежеше притиснат бе изчезнало. Каменната плоча се пропука и се срина надолу, а заедно с нея полетяха и труповете. От удара с долния етаж в сградата отекна приглушен тътен.
Глекен се подпря разтреперан на стената и пое дълбоко дъх, за да прочисти гърдите си от вонята на разложено. Имаше някаква причина да го забавят — Рашалом никога не вършеше нещо просто така — но каква бе тя? Глекен пое към третия етаж и погледът му бе прикован от някакво движение.Откъм края на дупката, една откъсната ръка бе започнала да се влачи към него, вкопчвайки пръстите си в пода. Глекен поклати слисано глава и продължи нагоре, като същевременно се опитваше да отгатне какво ли е намислил злокобният Рашалом. Някъде по средата на изкачването, Глекен усети че по лицето му се стеле сипещ се отгоре прах. Той вдигна глава и се притисна до стената, тъкмо на време за да избегне един падащ каменен блок. Отломъкът се стовари точно на мястото, където стоеше преди миг.
Само един кратък поглед му бе достатъчен, за да определи, че каменният блок се е откъртил от вътрешния край на стълбата. Пак работа на Рашалом. Дали Рашалом не бе намислил да го премаже или осакати? Трябва да знаеше, че по този начин само може да забави неизбежната схватка.
Но изходът от тази схватка… за него не можеше да се каже, че е неизбежен. Сред силите, които и двамата владееха, Рашалом досега бе имал преимущество. Най-важна от силите му бе властта над светлината и мрака и силата да кара животни и бездушни предмети да се подчиняват на волята му. И най-вече — Рашалом бе недосегаем за каквото и да е оръжие. С изключение на едно единствено — руническият меч на Глекен.
Глекен не беше чак толкова добре въоръжен. Макар да не остаряваше, нито пък боледуваше и да притежаваше бушуваща жизненост и свръхестествена сила, той можеше да бъде сразен, ако получи смъртоносни наранявания. И бе само на косъм от това, когато падна в клисурата. Никога през изминалите хилядолетия, той не бе усещал така близо мразовития дъх на смъртта. Успял бе да й се изплъзне, но благодарение помощта на Магда.
Сега везните бяха изравнени. Съединени в едно бяха дръжката и острието — и мечът лежеше в ръцете на Глекен. Рашалом владееше по-голяма сила, но бе прикован в стените на крепостта, не можеше да отстъпи и да потърси среща с Глекен в по-удачен ден. Трябваше да стане сега! Сега!