— С какво всъщност мога да ви бъда полезен? — запита изгубил търпение Кемпфер.
— Не точно на мен самия, а по-скоро на Върховното командване. Имаме малък проблем за решаване в Румъния. По-скоро някакво дребно недоразумение.
— Така ли?
— Да. Едно наше подразделение, разположено в Алпите северно от Плойещи е понесло известни загуби — изглежда вследствие на местни партизански действия — и командирът на подразделението е поискал да бъде сменен от поста.
— Но този въпрос е от компетенцията на армията — в гласът на майор Кемпфер се долови недоволство. — Какво общо има това с SS?
— Има, има — Хозбах се пресегна зад гърба си и придърпа някакъв документ. — Това се получи в управлението на обергрупенфюрер Хайдрих. От Върховното командване. Струва ми се, че задачата е тъкмо за теб.
— Защо?
— Офицерът, за когото става дума е капитан Клаус Вьорман. Ако си спомняш именно ти ми обърна внимание върху него, преди около година, във връзка с отказа му да влезе в Партията.
За пръв път от началото на разговора Кемпфер почувства известно облекчение.
— И понеже и без това заминавам за Румъния, решихте да ми стоварите тази задача.
— Правилно. Твоят опит от работата в Аушвиц ще ти помогне не само да организираш лагера, но и да се справиш с партизаните. Уверен съм, че в най-кратко време ще решиш този малък проблем.
— Мога ли да хвърля едно око на документа?
— Естествено.
Кемпфер пое тънкия лист и плъзна поглед по текста. После го прочете по-внимателно.
— Съобщението беше ли зашифровано?
— Да. На мен също ми се видя доста странно формулирано и накарах да проверят два пъти правилното дешифриране. Всичко е точно.
Кемпфер прочете отново странното съобщение:
Моля за незабавно преназначаване на нов пост.
Нещо избива хората ми.
Доста объркващо послание. Познаваше Вьорман лично, още от времето на Великата война и винаги го бе смятал за човек твърд и непреклонен. И ето че сега, в тази нова война, като офицер от армията, Вьорман упорито отказваше да влезе в редиците на Партията, независимо от упражнявания натиск. И още нещо — Вьорман беше последният човек, който би помолил за преназначение, след като веднъж е заел една позиция, независимо дали тя е стратегическа, или не. Изглежда нещо наистина не беше в ред там.
Но това, което най-много озадачаваше Кемпфер беше подборът на думите. Вьорман беше човек интелигентен и прецизен. Той знаеше добре, че съобщението му ще премине през няколко инстанции, докато стигне Върховното командване и очевидно, се опитваше да каже нещо между редовете.
Но какво? Думата „избива“ предполагаше човешка намеса. Защо тогава я предхождаше това неразбираемо „нещо“? Какво е то — животно, отрова, природно бедствие — всичко това може да погубва, но не и да избива.
— Смятам, излишно е да ти напомням, — продължаваше Хозбах, — че Румъния се явява съюзническа държава, а не окупирана територия. С други думи, трябва да се пипа много внимателно.
— И за миг не съм си помислял другояче.
Това означаваше, че с Вьорман също трябваше да се пипа много внимателно. Кемпфер имаше стари сметки за уреждане с него.
Хозбах се помъчи да се усмихне, но разкривената му маска приличаше по-скоро на откровена насмешка.
— Всички ние, от RSHA1, включително и генерал Хайдрих, ще следим с огромен интерес действията ти по решаването на този въпрос… преди да поемеш комендантския пост в Плойещи.
Кемпфер не пропусна поставеното ударение върху думата „преди“ и предшестващата я многозначителна пауза. Хозбах явно бе решил да превърне тази приятна разходка из Алпите в изпитание с огън. Кемпфер трябваше да заеме поста в Плойещи след седмица. Но ако не успее да се справи с поставената задача както подобава, нищо чудно някой някъде да сметне, че не е най-подходящият човек за комендант на лагера. А едва ли щяха да липсват други ентусиазирани кандидати.
Завладян от внезапна тревога, той се надигна и побърза да навлече шлифера.
— Не виждам какво може да ми попречи. Тръгвам веднага. Ще взема две подразделения есесовци. Ако ми бъде осигурен въздушен транспорт, бих могъл да пристигна на място още тази вечер.
— Чудесно! — Хозбах се изправи и отвърна на поздрава. — Смятам, че две подразделения ще са напълно достатъчни за да изтребиш партизаните — Ерик пристъпи към вратата.